— Да — каза Въльо Власев. — Нашата земя е богата с полезни изкопаеми. И с рудни, и с нерудни. А между нерудните има доста красиви, вие сте напълно прав. Да вземем например мрамора. По обагреност той не отстъпва и на най-известните мрамори в чужбина.
Слави Спиридонов се понамръщи, въздъхна, но изведнъж си спомни за нещо и отново се оживи.
— Как щях да забравя! Толкова е важно, а едва сега си спомних. Всъщност аз за това ви извиках, а вие ме разсеяхте с вашите дръжки и фитили. Вие, другарю Власев, понякога прекалявате наистина. Не ми се сърдете, вие знаете, че ви обичам. Ако не бяхте такъв отчаян педант, щяхте да станете велик учен, уверявам ви. Но вие сте педант особняк, иначе — ей богу — не бих могъл да ви понасям! Да… Та за какво ставаше дума? А! Именно! — Той прелисти бележника си, прочете нещо и запита: — Вие имате един млад геолог в бригадата си на име Андрей Андреев, нали?
— Има такъв — каза Въльо Власев.
Слави Спиридонов помълча.
— Знаете ли, този Андрей Андреев твърди, че миналата година…
— Какво — миналата година?
— Там е работата!
Началникът на службата стана от мястото си и започна да се разхожда из стаята.
— Той твърди, че миналата година е забелязал в същия този район, където ще ходите сега, представете си, следи, и то какви?
— Сигурно не от мечка — каза Въльо Власев.
— Мечка! Да беше ми рекъл „следи от слон“ — щях по-малко да се учудя! Та какво са някакви си следи от слон, дори от мамонт, ако щете, в сравнение с това, което той подозира! Слушайте! Тоя ваш юнак твърди, че е попаднал на следи от берил. Берил, разбирате ли? Чудният, тайнствен, рядък минерал, от който се получава металът берилий — два пъти по-лек от алуминия, — металът, за който мечтаят авиоконструкторите от целия свят! Разбрахте ли?
— Аз съм химик — прекъсна го някак обидено Въльо Власев. — Познавам донякъде и теглото, и качествата на тоя метал.
— Нали? — Инженер Спиридонов разпери ръце. — Берил у нас! Представяте ли си?
— Това нещо аз мъчно мога да си представя — намръщи се Въльо Власев. — Аз съм човек на положителната наука и с фантазии не се занимавам!
— Ех, вие! Безнадежден скептик и отчаян педант! Та наука без фантазия е като птица с отскубнати криле.
— Аз по-скоро бих си отскубнал главата, отколкото да повярвам така, изведнъж, че у нас има берил — отвърна троснато Въльо Власев.
— Не, вие отскубнете само вашия скептицизъм — засмя се Слави Спиридонов. — А главата нека си стои. Тя не пречи. Тя дори е полезна в някои случаи. Слушайте! Та по същия начин, както вие ми говорите сега, са говорили и буржоазните учени у нас преди едно и повече десетилетия: няма петрол, няма олово, няма цинк. Пък ето, и петрол се намери, че и олово, и цинк.
— Но берилът е нещо съвсем друго, другарю Спиридонов. Първо: берилиевите находища в света са толкова малко, че се броят на пръсти. А колкото по-рядко се среща един минерал в света, толкова са по-нищожни вероятностите, че ние ще го намерим у нас, в наша земя. Нали? От гледна точка на логиката това е така. Второ: никога, никъде и никой не е говорил за берил в България. Трето: не са известни геоложки признаци за възможното наличие на тоя минерал у нас. Сумирайте тия три положения, и вие ще се уверите, че съм прав!
— Аз Съм геолог, другарю Власев, и не познавам такава теория, която би изключила на всяка цена, ама на всяка цена, присъствието на тоя велик минерал в недрата на нашата земя. Нека вероятностите за това да са само две или три на сто. Но защо пък тия вероятности да не се проверят? Питам ви — защо?
— Ако хипотезата изхожда от сериозен източник, моля — нека се проверява. Ние имаме такъв параграф в бюджета, който разрешава инвестиции във връзка с разни издирвания на полезни изкопаеми. Щом като има параграф, значи законно е да се разходват средства, тоест да се правят проучвания. Но параграфът, колкото и да е благоразположен към възможните изкопаеми, не ни задължава да вярваме на разни фантазьори. Позволете, но този Андрей Андреев, макар и да не е лишен от известни способности, е фантазьор от първа категория. При това имайте предвид, че е млад човек. Ето какво съм записал в бележника си за него: „Комунист. Обича да чете книжки през свободното си време, предимно исторически. Бивш футболист.“ Чувате ли, другарю Спиридонов, бивш футболист! После: „Добър катерач, издръжлив. Техника в събирането на материали — отлична. Има и око, и нюх. Но се увлича по неща, които не лежат в преките му изследователски задачи.“ Забележете си, другарю Спиридонов: увлича се в издирвания — така, на своя глава и по свое усмотрение. Такова нещо аз наричам нихилизъм! После: „Много се горещи в работата, вярва на въображението си, а то у него е прекомерно развито“. Виждате ли? Затова аз съм си отбелязал: „Да се прави специален химически анализ на пробите му, а докато няма резултат от тях — да му се вярва не повече от 30 до 40 на сто“. Така. Сега как искате вие да гледам сериозно на тия негови бълнувания за берилий? Да беше отворил дума за желязо, за олово дори, да речем — за калай — иди-речи. А то — берил! Това е фантастика, бълнуване, плод на развинтено от книгите въображение!