Выбрать главу

Но нека да оставиме това!

Върви със мене, ветренико луд!

Ще ти помогна. Може моят труд

чрез вас така полезно да подейства,

че да сближи две скарани семейства.

РОМЕО

Да тръгваме!

БРАТ ЛОРЕНЦО

                Без бързане, човече!

Със бавен ход се стига по-далече.

Излизат.

Четвърта сцена

Улица.

Влизат Бенволио и Меркуцио.

МЕРКУЦИО

Къде, по дявола, се е дянал тоя Ромео? От снощи не се ли е прибирал?

БЕНВОЛИО

В бащината си къща — не. Питах слугата му.

МЕРКУЦИО

Онази бледо-хладна Розалина

така го мъчи, че ще го побърка!

БЕНВОЛИО

Тибалт, роднината на Капулети

му е изпратил у дома писмо.

МЕРКУЦИО

Вика го на дуел, бас държа!

БЕНВОЛИО

Ромео ще съумее да му отговори!

МЕРКУЦИО

Бедният Ромео, той е вече мъртъв: прободен от черния поглед на една бледа хубостница, промушен през ухото от една любовна песничка, продупчен в центъра на сърцето си от тъпата стрела на онова сляпо недоносче — къде такъв човек ще устои на Тибалт!

БЕНВОЛИО

Че какво пък толкоз е Тибалт?

МЕРКУЦИО

Във всеки случай не е котешкият крал13! Това е царят на всички тънкости на честта! Той може да ти изтананика един дуел по ноти, със спазване на такта, дължините и темпото! Казвам ти: не пропуска и най-малката пауза — едно, две и три-то вече ти е излязло откъм гърба! Тибалт — това е смъртта на копринените копчета! Той е велик дуелант, боец с талант, фехтовчик — чик-чик-чик — от първа класа! Търсач на предлози, облози и случаи като този! Ах, безсмъртното му „пасадо“14! Неговото „пунто реверсо“! Неговият „хой“!

БЕНВОЛИО

Неговият „кой“?

МЕРКУЦИО

Неговият „хой“! Чумата да ги порази всички тези хойкащи, развяващи се, фъфлещи и превземащи се контета, дето само знаят да кълчат езика ни: „Голяма шпага! Голям боец! Голяма фльорца!“ Дявол ги взел, не е ли тъжно, приятелю, че трябва да ни тровят живота тези чуждестранни мухи, тези продавачи на фасони, тези силвуплезльовци и силвуглезльовци, тези „пардоне муа“, които толкоз държат на новите кройки, че не могат да седнат на старите пейки. О, техните „бон, бон“, дето ги търкалят като бонбони в устата си!

Влиза Ромео.

БЕНВОЛИО

Ето го Ромео, ето го Ромео!

МЕРКУЦИО

Какъв ти Ромео! Това е един Ро-мяу, който се е изтощил да мачка своята мачка по покривите! Един херинг, който си е хвърлил хайвера. О, плът человеческа, как си се орибила! Сега се носи на хрилете на поезията, дай му да се плакне в сълзи като оня Петрарка15. Лаура пред неговата дама е била перачка и нищо повече, само дето любовникът й е бил по-силен по римите; Дидона16 пред нея е дърта Дона; Клеопатра17 — патрава циганка; Елена18 и Херо19 — две уличници, хвани едната — удари другата; а Тизба20 — вярно, синеока, но не върши работа!… Бонжур, синьор Ромео! Френски поздрав заради френските ви гащи. Добре ни метна снощи!

РОМЕО

Добро утро на двама ви! Защо да съм ви метнал?

МЕРКУЦИО

И аз не знам защо, но ни метна и двамата или по-право — сам се метна през оградата.

РОМЕО

Прощавай, Меркуцио, но имах работа тогава и не можех да държа на формите.

МЕРКУЦИО

И от много работене сега не можеш да се държиш на пищялките си!

РОМЕО

Искаш да кажеш: от много реверанси?

МЕРКУЦИО

Позна. Разбира се, от тях!

РОМЕО

Колко възпитано предположение!

МЕРКУЦИО

О, аз съм цветът на възпитанието!

РОМЕО

Цвят, но не за мирисане!

МЕРКУЦИО

Не, разбира се — за украса!

РОМЕО

Тогава бих си украсил обувките с теб!

МЕРКУЦИО

Тези твои обущарски подмятания скоро ще си изхабят тънките подметки и ти ще усетиш подметеното с ходилото си!

РОМЕО

Както ти го усещаш сигурно, защото, откак те помня, си бос във всяко отношение. И при това ходилото ти е плоско като твоите закачки!

МЕРКУЦИО

Бенволио, ела да ме откачиш от неговите! Петте ми умствени способности21 не са способни да се надбягват с такъв остроумец!

РОМЕО

Че шибни ги, пришпори ги! Иначе ще стигна пръв!

МЕРКУЦИО

Ще стигнеш пръв… да не казвам къде! Ако ще се надкрякваме като гъските, предавам се. В твоята глава има голямо количество гъша духовитост, а аз не ща да имам нищо общо с тези пернати!

вернуться

13

„…котешкият крал…“ — Името Тибалт или негови варианти носел героят на средновековния „Роман за Писан“, познат в много европейски страни.

вернуться

14

Пасадо, пунто реверсо, хой (исп.) — термини от фехтовката, която по Шекспирово време била новост в Англия. Преди това двубоят там се водел с мечове и щитове.

вернуться

15

Петрарка — Франческо Петрарка (1304–1374). Италиански поет от Възраждането, възпял в сонети паметта на своята любима Лаура.

вернуться

16

Дидона (мит.) — картагенска царица, чиято любов към Еней, избягалият от опожарена Троя легендарен родоначалник на римския народ, е разказана в „Енеида“ на римския поет Вергилий.

вернуться

17

Клеопатра — последна царица на Египет, известна с красотата си. Тя станала жена на римския пълководец Марк Антоний и след като той бил надвит от другия претендент за господство над Рим, Октавиан, се самоубила заедно с мъжа си. Героиня на Шекспировата трагедия „Антоний и Клеопатра“.

вернуться

18

Елена мит.) — съпруга на гръцкия цар Менелай, прочута с хубостта си. Станала според легендата причина за Троянската война, възпята в „Илиада“ на Омир.

вернуться

19

Херо — героиня на любовния разказ „Херо и Леандър“, много популярен по Шекспирово време. Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), — всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг — със своята любима, жрицата на Афродита, Херо. Една нощ вятър угасил огъня, с който Херо го насочвала към себе си, и Леандър загинал във вълните. Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.

вернуться

20

Тизба — героиня на трагичната любовна история за Пирам и Тизба.

вернуться

21

„… петте умствени способности…“ — За такива били смятани по Шекспирово време: здравият разум, въображението, находчивостта, способността за преценка и паметта.