Как нямаш дъх, когато имаш дъх,
за да го кажеш! Думите, с които
отлагаш свойте вести, са по-дълги
от вестите, които с тях отлагаш!
Кажи: добри ли са или са лоши!
Подробностите остави за после!
Добри ли са, кажи, или не са?
ДОЙКАТА
Добре тогава. Хубав избор си направила, няма що! Не знаеш да избираш мъж, детето ми! Ромео! Намерила кого! Не е за теб той! Може на лице да е по-красив от останалите, но пък краката му са по-стройни, отколкото на всички други. А пък това ръцете му, раменете, тялото… просто не заслужават да се говори за тях, толкова са хубави. Не е кой знай колко учтив, що си е право, но че ще е кротък като агънце, това ти го гарантирам. Хайде, стига ти толкоз! Ей, да не сте обядвали вече?
ЖУЛИЕТА
Не сме, но всичко туй ми бе известно.
Какво за сватбата ти каза той?
ДОЙКАТА
О, Божичко, каква глава ме стяга!
Отвътре чука, сякаш ще се пръсне
на хиляди парчета! А пък кръста!
Ох, този пусти кръст! Не те е грях
така да ме разкарваш да си търся
смъртта по улиците! Старост! Старост!
ЖУЛИЕТА
Прости ми, дойчице, че те измъчих,
но разправи ми, мила, сладка, скъпа:
любимият ми, той какво ти каза?
ДОЙКАТА
Любимият ти, като млад човек — по всичко си личи — учтив, благороден, приятен, мил и положително добродетелен, ми каза… Къде е майка ти?
ЖУЛИЕТА
Къде е майка ми? Във къщи — где!
Но ти какви такива ги говориш?
Любимият ми, като млад човек
учтив и благороден, бил запитал
къде е майка ми?
ДОЙКАТА
О, майко свята!
Как кипва бързо! Сигурно това е
напарката за болните ми кости?
Добре тогава! Отсега нататък
сама върви при своя хубостник!
ЖУЛИЕТА
Ах, колко шум! Кажи, какво ти каза?
ДОЙКАТА
На изповед днес можеш ли да идеш?
ЖУЛИЕТА
Да, мога.
ДОЙКАТА
Тогаз върви оттук при брат Лоренцо.
Едно мъжле там чака да направи
от теб женичка. Ха, кръвта безсрамна
изби по бузите ти! Виж я само,
невинната, как в миг поруменя!
Върви към черквата! Пък аз ще ида
да взема една стълбичка. По нея
едно момченце ще се изкатери,
в едно гнезденце птиче да намери.
Днес аз ще мъкна тежките неща,
но ти ще носиш тежко през нощта
Отивам да си хапна. А пък ти
направо към килията лети!
ЖУЛИЕТА
И към мига, сънуван толкоз пъти!
Любима дойчице, благодаря ти!
Излизат.
Шеста сцена
Килията на Брат Лоренцо.
Влизат Брат Лоренцо и Ромео.
БРАТ ЛОРЕНЦО
Дано небето освети с усмивка
тоз обред наш, та бъдещият ден
с печал за него да не ни плати!
РОМЕО
Дочул те Бог! Но даже и най-тежка
печал да дойде, няма да натегне
над радостта, с която ме изпълва
една минутка с моята любов!
Свържи ръцете ни със благослов,
пък нека прави с нас каквото ще
смъртта, убийцата на всяка обич,
нали ще съм изрекъл: „Тя е моя!“
БРАТ ЛОРЕНЦО
Тез бурни чувства имат бурен край.
Умират те в триумфа си върховен,
тъй както огън и барут загиват
в целувката си! Знаеш, че медът
поради свойта прекомерна сладост
най-бързо става гаден за небцето.
Люби със мярка! Стар закон това е:
по-кротката любов по-дълго трае.
Влиза Жулиета.
А, ето я и нея! Как танцуващ
е ходът й, като че ли не стъпва
по камъка! Да, влюбените могат
да яздят върху нишките въздушни,
лениво носени от синевата
на лятото! О, суета сърдечна,
как лека си и как недълговечна!
ЖУЛИЕТА
Добра ви вечер, мой духовни отче!
БРАТ ЛОРЕНЦО
Ромео за нас двама, дъще моя,
ще ти благодари.
ЖУЛИЕТА
Тогаз и нему
ще кажа „добър вечер“, да не би
да бъде в много благодарността му.
РОМЕО
О, Жулиета, ако твойта радост
прелива като моята и имаш
дар повече от мен да я опишеш,
то подслади с дъх нежен този въздух
и разкажи със говора си пеещ
за туй неописуемо блаженство,
което аз от теб и ти от мене
изпитваме сега един до друг!
ЖУЛИЕТА
Едно богато чувство се гордее
със свойта същност и не чувства нужда
от никакви слова. Бедняк е, който
знай бройката на своето богатство.
А моята любов е толкоз много,
че аз не бих могла да преброя
дори и половината от нея!
БРАТ ЛОРЕНЦО
Вървете с мен, вървете с мен, за Бога!
Да ви оставя тук сами не мога.
Като ви гледам, нужно е по-бърже
светата наша църква да ви свърже!