Излизат.
Трето действие
Първа сцена
Площад.
Влизат Меркуцио, Бенволио, Паж и слуги.
БЕНВОЛИО
Меркуцио, да си вървим оттук!
Горещо е. Гъмжи от Капулети.
Ако се срещнем, ще избухне свада —
във тази жега лесно ври кръвта!
МЕРКУЦИО
Ти си от онези приятели, дето, щом влязат в кръчмата, плясват върху масата шпагата си и казват: „Дай Боже да не ми влезеш в работа!“, а още необърнали две чашки, вече са я обърнали срещу слугата за нищо и никакво и го гонят между масите. От тези, дето първо налитат, после питат!
БЕНВОЛИО
Кой, аз ли ти приличам на такъв?
МЕРКУЦИО
Хайде, хайде! Нали те знам — малко ти трябва, когато си кипнал, и още по-малко — за да кипнеш. Ти си един от най-избухливите младежи в цяла Италия. Просто рядко явление.
БЕНВОЛИО
Друго да има?
МЕРКУЦИО
Друго явление като тебе? Не! Защото, ако имаше две, вече нямаше да има нито едно; щяхте да сте се заклали взаимно! Ами че ти си готов да се сдавиш с първия срещнат, защото брадата му имала един косъм повече или по-малко от твоята! Готов си да извикаш на дуел някой, който яде кестени, само защото и твоите очи били кестеняви. Твоите очи! Те виждат причини за обиди, дето други не могат ги види. Главата ти е пълна с предлози, както яйцето е пълно със съдържание. А колко пъти са ти я чупили като яйце от много петльовско налитане! Не се ли сби с едного, задето се беше изкашлял и беше стреснал кучето ти, което дремеше на слънце? А кой нападна онзи шивач, защото се беше показал в новата си дреха преди Великден? А оня, другия, не искаше ли да го нанижеш, понеже беше нанизал стари панделки в новите си обувки? И тъкмо ти ще ме предпазваш от свади!
БЕНВОЛИО
Ако аз бях склонен към свадите като теб, бих си написал завещанието с валидност за час и четвърт!
МЕРКУЦИО
И кому би завещал безценната си глупост?
Влизат Тибалт и други.
БЕНВОЛИО
Залагам главата си, Капулетите идат!
МЕРКУЦИО
Залагам краката си, не мърдам оттук!
ТИБАЛТ
Вървете с мен! Ще ги запитам нещо…
Здравейте, господа! Две думи само.
МЕРКУЦИО
Две думи само? Защо не прибавите към тях още нещо. Нека бъдат две думи и един удар!
ТИБАЛТ
Стига да искате, господине! Само ми дайте причина!
МЕРКУЦИО
Защо трябва да ви я давам аз? Не смеете ли да си я вземете сам?
ТИБАЛТ
Меркуцио, вие се въртите в кръга на Ромео…
МЕРКУЦИО
Аз се въртя в кръг? Ти за акробати ли ни взимаш? Или за пътуващи музиканти? Ако е така, музиката ни ще подраска ухото ти. Ето моя лък, ето нещо, което ще те накара да потанцуваш! Виж го ти, въртял съм се в кръг!
БЕНВОЛИО
Прекъсвайте таз свада сред площада!
Или да идем настрана, или
да се разделяме! Очи ни гледат!
МЕРКУЦИО
Очи защо са — нека гледат! Ха!
За чуждо удоволствие не мърдам!
Влиза Ромео.
ТИБАЛТ
Пътувай! Ей го моето момче!
МЕРКУЦИО
Момче ще ти е той, щом облече
ливреята ти! Виж, ако ти трябва
да те изпрати в рая, честна дума,
той ще ти каже, че е твой слуга!
ТИБАЛТ
Ромео, обичта, която чувствам,
като те видя, не допуска друго
название за теб освен „подлец“!
РОМЕО
Тибалт, причината, която имам,
да те обичам, усмирява в мен
гнева, уместен при такава дума.
Не съм подлец. Не ме познаваш. Сбогом!
ТИБАЛТ
Обидата не се измива с думи!
Хлапе, обръщай се и шпага вън!
РОМЕО
Тибалт, не помня да съм те обидил.
Към теб, кълна се, ме изпълва обич,
в която ти едва ли ще повярваш,
преди да чуеш нейната причина.
Затуй те моля, драги Капулети —
чието име не ценя по-ниско
от туй на моя род, — не се гневи!
МЕРКУЦИО
О, срамно, подло, хрисимо покорство!
Едно „стокато“ ще го изличи!
Измъква шпага.
Страшилище за мишките, насам!
Кураж, Тибалт!
ТИБАЛТ
Какво от мене искаш?
МЕРКУЦИО
Дребна работа, ваше величество, кралю на мачките! Само един от деветте ви живота. Ще си поиграя с него като котка с мишка, а после, според това как се държите, може и да ви избия от тялото останалите осем. Ще издърпаш ли шпагата си за ушлетата й? Побързай, че може, преди да си я измъкнал, моята да свирне край твоите уши!
ТИБАЛТ
На твоите услуги!
Измъква шпага.
РОМЕО