Меркуцио, скрий шпагата си!
МЕРКУЦИО
Хайде!
Започвайте! „Пасадото“-то е ваше!
РОМЕО
Бенволио, измъквай шпага! Бързо!
Да ги заставим да се разделят!
Меркуцио, Тибалт, позор и срам!
Спомнете си забраната на княза!
Тибалт, недей! Меркуцио!
Тибалт пробожда Меркуцио изпод ръката на Ромео.
ЕДИН ОТ КАПУЛЕТИТЕ
Тибалт, изчезвай!
Тибалт избягва заедно с другите Капулети.
МЕРКУЦИО
Дявол да ги вземе
и двете ви семейства! Аз съм свършен!
А оня се измъкна тъй, без нищо?
РОМЕО
Ранен ли си, Меркуцио?
МЕРКУЦИО
Тук малко.
Одраскване. Одраска ме котакът.
Но ще ми стигне. Пажът ми къде е?
Магаре, тичай бързо за хирург!
Пажът излиза.
РОМЕО
Не се страхувай! Раната няма да е тежка.
МЕРКУЦИО
Разбира се. Не е дълбока като кладенец, нито широка като черковна врата. Но и такава ми стига. Ще ми свърши работа. Потърсете ме утре и ще намерите бъбривия Меркуцио мълчалив като гроб. Вече съм подреден за оня свят, честна дума! По дяволите двете ви семейства! Да пукне макар това куче, тоя плъх, тоя котарак, който ме одраска така! Самохвалко, негодник, мръсник, който се бие като по книга! А ти за какъв дявол се завря между двама ни? Той ме мушна изпод ръката ти!
РОМЕО
Аз исках да ви разтърва!
МЕРКУЦИО
Бенволио, води ме в някой дом!
Крепи ме, че ще падна! Ах, мръсника!
По дяволите двете ви семейства!
Те ме превърнаха в добра храна
за червеите! Двете ви семейства!…
Излиза заедно с Бенволио.
РОМЕО
Заради мен получи смъртна рана
приятелят ми, сродникът на княза,
а аз мълчах със име, опетнено
от оскърблението на Тибалт;
Тибалт, с когото сме от час роднини!
О, сладка Жулиета, ти размекна
любимия си, твоят чар отвърна
закалката на мъжкия ми дух!
Влиза отново Бенволио.
БЕНВОЛИО
Ромео, о, Ромео, страшна вест!
Меркуцио е мъртъв! Възкачи се
по облачните стъпала духът му,
тъй преждевременно презрял земята!
РОМЕО
Туй черно утро черни дни чертай.
Начало то е на печален край.
Влиза отново Тибалт.
БЕНВОЛИО
Тибалт се връща!
РОМЕО
С тържествуващ вид,
а там Меркуцио лежи убит!
Върви си в небесата, кротък нрав!
Водач бъди ми, огнедишащ гняв!…
Тибалт, вземи си думата „подлец“,
с която ме нарече преди малко!
Душата на Меркуцио витае
все още над главите ни; тя чака,
за да пътува заедно със твойта!
Ти или аз! Един от нас ще трябва
да тръгне с него!
ТИБАЛТ
Ти си му приятел —
ти ще вървиш!
РОМЕО
Това ще каже кой!
Сражават се. Тибалт пада.
БЕНВОЛИО
Ромео, идат хора! Той е мъртъв!
Не стой като вкопан! Ако те хванат,
присъдата на княза ще е смърт!
Не стой така, ти казвам! Бягай, бягай!
РОМЕО
О, аз съм шут в ръцете на Съдбата!
БЕНВОЛИО
Все още тук? Ще бягаш или не?
Ромео излиза.
Влизат Граждани.
ГРАЖДАНИ
Къде е този, който е убил
Меркуцио? Тибалт? Къде е той?
БЕНВОЛИО
Пред вас. Това е вашият Тибалт!
ГРАЖДАНИН
Задържам ви във името на княза!
Ще отговаряте за тази кръв!
Влизат Князът, Монтеки, Капулети, Синьора Монтеки, Синьора Капулети и други.
КНЯЗЪТ
Отново свада? Кой е почнал пръв?
БЕНВОЛИО
Аз мога да разкажа, княже мой,
злочестия развой на този бой.
Пред вас е тоз, от чийто бяс загина
Меркуцио, добрият ви роднина,
Тибалт на име. Него пък, уви,
във равен бой Ромео умъртви.
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Тибалт! Тибалт! Мой племеннико скъп!
Съпруже! Братов синко! Черна скръб!
О, княже справедлив, пред твоя съд
за тази кръв кръв трябва да внесат
Монтеките! О, племеннико мой!
КНЯЗЪТ
Бенволио, свидетелствувай: кой
разпали тази кървава кавга?
БЕНВОЛИО
Тибалт, мъртвешки сън заспал сега.
Ръката на Ромео го срази,
но преди туй устата на Ромео
не малко стори, за да му припомни
нищожността на пламналата свада
и вашето високо недоволство
от тези сблъсквания. Всичко туй,
макар изречено със кротък глас,
благ поглед и препънато коляно,
уви, не спря Тибалтовата ярост