АБРАМ
Но не е и по-добър!
САМСОН
Може.
Влиза Бенволио.
ГРЕГОРИО
Кажи, че е по-добър! Един роднина на господаря иде насам!
САМСОН
Да, по-добър е, господине!
АБРАМ
Лъжеш!
САМСОН
Вън мечовете, ако сте мъже! Грегорио, не забравяй страшния си удар!
Бият се.
БЕНВОЛИО
Веднага спрете! Шпаги настрани!
Глупци, незнаещи защо се бият!
Влиза Тибалт.
ТИБАЛТ
И ти със гола шпага сред слугите?
Бенволио, насам се обърни
и виж смъртта си!
БЕНВОЛИО
Аз ги разтървавам!
Скрий шпагата, Тибалт, или със нея
ми помогни да въдворим мира!
ТИБАЛТ
Извадил шпага, а за мир говори?
Аз мразя тази дума, както мразя
Лукавия, Монтеките и теб!
Брани се, пъзльо!
Бият се.
Влизат неколцина Граждани с тояги и алебарди.
ГРАЖДАНИ
С тояги! С алебарди! Удряй! Бий!
Монтеки, Капулети — както дойде!
Влиза Капулети — по роба — заедно със Синьора Капулети.
КАПУЛЕТИ
Ха! Бой? Донесте дългия ми меч3!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Не меч, а патерица ти е нужна!
КАПУЛЕТИ
Аз казах — меч! Виж стария Монтеки
как дръзко маха своя срещу мен!
Влизат Монтеки и Синьора Монтеки.
МОНТЕКИ
Ах, капулетска смет!… Недей ме дръж!
СИНЬОРА МОНТЕКИ
Ще ме послушаш, ако си ми мъж!
Влиза Княз Ескал4, следван от свитата си.
КНЯЗЪТ
Размирици! Врази на тишината,
със кръв съседска осквернили шпаги!…
Кому говоря?… Хора-зверове,
които огъня на свойта разпра
гасите със потоци кръв, шуртящи
от жилите ви!… Чувате ли, хей!
Под страх от тежки мъки, незабавно
махнете от ръце окървавени
позорното оръжие и чуйте
заповедта на гневния ви княз!
Трикратно вече в три безумни свади,
възникнали от думичка въздушна,
все вие, Капулети и Монтеки,
разтърсвате стъгдите на града ми
и карате достойните веронци,
съблекли тежки роби, с алебарди,
разядени от мирната ръжда,
враждата, вас разяла, да смиряват.
Ако отново причините смут
из тези улици, ще го платите
с цената на живота си! За днеска
по домовете да си идат всички!
Вървете вие е мене, Капулети,
а вий, Монтеки ще ми се явите
следобед във двореца Вилафранка5,
където правосъдие раздавам,
за да узнаете какво е мойто
решение по случката. Повтарям,
под страх от смърт, разпръсвайте се всички!
Излизат всички освен Монтеки, Синьора Монтеки и Бенволио.
МОНТЕКИ
Кой пак раздуха старата ни ежба?
Вий, племеннико, бяхте ли, когато
започна всичко?
БЕНВОЛИО
Не. Като пристигнах,
слугите — вашите и на врага ви —
се вече биеха. Измъкнах шпага,
за да ги разтърва. Но в този миг
се появи горещият Тибалт
и шпагата си, сипейки обиди,
размаха над главата си, така че
накара ветровете невредими
подигравателно да го освиркат.
Докато ний разменяхме атаки,
прииждаха все нови помагачи,
но, слава Богу, князът най-подир
възстанови разкъсания мир.
СИНЬОРА МОНТЕКИ
О, де е син ми? Радвам се, че той
не е участвал в този кървав бой.
БЕНВОЛИО
Госпожо, тази сутрин, час преди
божественото слънце да надзърне
на изтока през златния прозорец,
от лошо настроение подтикнат,
навън излязох и като минавах
през старите смокинови градини
на запад от града, видях Ромео
да се разхожда в сумрака самичък.
Запътих се към него, ала той
ме забеляза и се скри в гъстака.
За чувствата му съдейки по своите,
аз, който — сам на себе си дотегнал —
най-много исках да намеря кътче,
където друг най-малко ще ме търси,
последвах собствената си тъга,
наместо неговата да изследвам
и с тайно удоволствие избягнах
тоз, който явно бягаше от мен.
МОНТЕКИ
Нерядко той е бивал виждан там
да умножава със горчиви сълзи
росата утринна и да прибавя
към парите й своите въздишки;
а слънцето щом почне да разтваря
завесите, които затъмняват
леглото на Аврора, моят син,
странейки от деня, се връща вкъщи,
усамотява се във свойта стая,
капаци и врати затваря плътно
и си създава втора дневна нощ.
Тез навици ще му докарат гибел,
ако съвет разумен от страни
причината за тях не отстрани.
3
4