Бъди непостоянна и когато
при тебе постои ден-два, пусни го
за постоянно тук!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ (отвън)
Не спиш ли, дъще?
ЖУЛИЕТА
Кой вика? Боже! Майка ми! Дали
не си е още легнала, или
е вече станала? Защо ли иде?
Влиза Синьора Капулети.
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Какво ти има, дъще?
ЖУЛИЕТА
Зле съм, майко.
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
За братовчед си още лееш сълзи?
С тях гроба му ти няма да размиеш.
Спри! Малко плач е знак за много обич
но много плач е знак за малко ум.
ЖУЛИЕТА
Бе близък мой тоз, който ме напусна;
затуй аз плача!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Няма с плач да върнеш
напусналия те!
ЖУЛИЕТА
И затова
плачът не ме напуска!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Знам те, плачеш
не толкоз за Тибалт, а затова, че
злодеят, който го уби, е жив!
ЖУЛИЕТА
Какъв злодей?
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Ромео! Как „какъв“!
ЖУЛИЕТА (настрани)
„Ромео“ и „злодей“ са разделени
от цяла бездна!… Бог да му прости!
Прощавам му от все сърце. И все пак
друг никой тъй сърцето ми не мъчи!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Защото знаеш, че живее нейде!
ЖУЛИЕТА
А е далеч от моите ръце!
Да трябваше аз само да му плащам!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Ще му платим, бъди спокойна, дъще!
Сега във Мантуа живее той —
аз там ще пратя свой доверен, който
с такова питие ще го почерпи,
че той ще иде сигурно и бързо
на гости на Тибалт; а туй, аз вярвам,
ще те задоволи.
ЖУЛИЕТА
Да, аз не мога
да се почувствувам задоволена,
преди да съм видяла тук до мен
Ромео… Мъртъв!… Мъртъв е духът ми,
заради близкия ми, майко моя!
Вий намерете ми човека само,
пък аз отровата ще му приготвя
такава, че когато я приеме,
Ромео да заспи спокоен сън!
Как мразя да дочувам това име
и да не мога да излея тази
любов, която на Тибалт дължа,
върху едва разцъфналото тяло
на този, който го е умъртвил!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
От тебе средството, от мен човека.
Но аз ти нося радост, дъще моя!
ЖУЛИЕТА
Навреме ще е тя сред толкоз скръб.
Каква е? Съобщете ми я, майко!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Какъв грижлив родител имаш, дъще!
Скръбта ти за да пръсне, той ти готви
нечакан празник, за какъвто, вярвай,
не сме мечтали нито ти, ни аз!
ЖУЛИЕТА
Наистина ли? И какъв е той?
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
В четвъртък сутрин знатният и хубав
граф Парис ще те придружи във храма
на Свети Петър, за да те направи
във него своя радостна съпруга!
ЖУЛИЕТА
Пък аз кълна се в храма и в светеца,
че ще се радвам да си вземе друга!
Защо е нужно да се бърза толкоз?
Не е отворил дума за годеж,
а вече ще ме води пред олтара!
Кажете на баща ми, скъпа майко,
че аз не ща да се омъжвам още
и че, повярвайте, бих предпочела
Ромео — към когото аз си зная
какво изпитвам! — пред един такъв
граф Парис! Няма що, чудесен празник
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Баща ти иде! Нека сам те чуе!
Ще те научи той да се опъваш!
Влизат Капулети и Дойката.
КАПУЛЕТИ
При залез слънце чести и понятни
са капките роса, но — Боже мой! —
откак залезе слънцето на брат ни,
проля ти, дъще моя, дъжд-порой!
Е, стига вече! Сякаш водоскок!
Преставай, хайде! Уж такава дребна,
а в теб се крие цяла морска буря:
очите ти море са, непрестанно
във приливи и отливи на сълзи;
прилично на злочеста платноходка
е тялото ти, плаващо сред тях;
а — вихри сякаш — твоите въздишки
ведно с вълните ще те съкрушат,
ако във кратко време не настъпи
спасително затишие!… Ти, майко,
предаде ли й волята ни, а?
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Предадох я, но тя не ще да знае!
За гроба си дано да се венчае!
КАПУЛЕТИ
Какво? Какво? Я, повтори го пак?
Не ще да знае ли? Не се гордее?
Не ни е благодарна за това, че
на недостойна като нейна милост
намерили сме тъй достоен мъж?
ЖУЛИЕТА
Не, горда — не, но благодарна — да.
Със лошото не мога да съм горда,
но благодарна съм ви, като зная,
че с него сте ми мислили доброто.
КАПУЛЕТИ
Я, пак да чуя! Как? Я, как го рече!
Ще ми предава логики на мене!
Била ни благодарна, но не горда!
„Не мога — мога!“ Хубостница недна!