Тез твои „благодарни-млагодарни“
и „горди-морди“ да ги прекратиш,
красавице, и тез краченца виж
да са готови, за да те докарат
четвъртък в черква, че ако не,
ще те закарам в клетката, в която
развеждат курвите! Вън, мършо бледа!
Марш, вощеницо!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Стига! Полудял сте!
ЖУЛИЕТА
На колене ви умолявам, татко!
Изслушайте ме! Само една дума!
КАПУЛЕТИ
Развратница! Върви да се обесиш,
пачавра със пачавра! И повтарям:
за черквата готви се или хич
недей ми се явява пред очите!
Мълчи! Не говори! Не възразявай!
Че както ме сърбят ръцете!… Жено,
оплаквахме се, че с едничка рожба
небето беше ни благословило,
а то излезе, че и тя е много
и че били сме прокълнати с нея!
Марш, кучка с кучка!
ДОЙКАТА
Грехота е, дето
така наричате я, господарю!
Да я закриля Господ!
КАПУЛЕТИ
Виж я ти,
Синьора Мъдрост! Бягай да клюкарстваш
със сватите си!
ДОЙКАТА
Че какво съм рекла?
КАПУЛЕТИ
Ах, Господи!…
ДОЙКАТА
Човек да не продума!
КАПУЛЕТИ
Тук ще мълчиш! Раздавай ум на чашка
със стринките си!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Мъжо, прекалихте!
КАПУЛЕТИ
Свето причастие! Ще полудея!
По всяко време — час, минутка, миг —
на работа, сред отдих, денем, нощем,
във общество и сам, едно съм мислил:
да я омъжа! И сега, когато
съм й намерил благородник, знатен,
заможен, млад и който, освен туй,
е пълен — нещо повече — натъпкан
със качества, изобщо мъж-мечта,
да вземе тази кукла, тази цивра
да вика: „Не го искам за съпруг“,
„Не ми харесва“, „Още ми е рано“,
„Простете ми.“ Аз ще ти дам едно
„Простете ми“, ако не се оправиш!
Ще те изпратя тебе да пасеш,
където щеш, но не във моя дом!
Ти ме познаваш, аз не се шегувам!
Опичай си ума! Четвъртък ей го:
ако желаеш да те имам своя,
ще бъдеш тъй добра да вземеш тоя,
когото съм избрал; ако ли не,
ще съм без жал, дори на колене
да ми се молиш! Не! Кради, проси,
пукни сред път или се обеси —
аз няма никога да те призная
за своя дъщеря и няма толкоз
от моите имоти да ти дам!
Помни ми думата и размисли си,
защото аз ще знам да я сдържа!
Излиза.
ЖУЛИЕТА
О, няма ли над облаците милост,
която да надникне в мойта скръб?
Не ме отблъсквайте, о, майко моя!
Поотложете сватбата за месец,
за седмица! Ако това не може,
то застелете брачното ми ложе
във гробницата, дето спи Тибалт!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Недей ми говори! Не те познавам!
Прави каквото щеш! Аз скъсвам с теб!
Излиза.
ЖУЛИЕТА
О, Боже! Дойчице, какво да правя?
Съвет ми дай: мъжът ми е тук долу,
а мойта клетва — горе. Само той,
оставяйки земята, би могъл
оттам да ми я спусне, не дай Боже!
Ах, посъветвай ме! Защо небето
прилага толкова ужасни клопки
за същества тъй слаби като мен!
Кажи ми нещо! Нямаш ли една
утеха малка?
ДОЙКАТА
Имам! Как да нямам!
Ромео е в изгнание и аз
главата си залагам, ако той
посмее да се върне да те иска!
Най-много да довтаса тука скришом.
И тъй като понеже е така,
то, мене ако питаш, взимай графа!
Мъж и оттатък! Тоя твой Ромео
пред него е парцал! Как само стреля
със погледа, ще кажеш: млад орел!
Да пукна, ако тоя втори брак
не е късмет за теб, защото графът
къде-къде е по-добър от твоя
предишен мъж! И после той е мъртъв,
или ако не е — все туй, защото
не върши работа, макар и жив!
ЖУЛИЕТА
Кажи ми, от сърце ли ми говориш?
ДОЙКАТА
И от душа! Ако те лъжа, нека
отида в ада!
ЖУЛИЕТА
Чул те Господ!
ДОЙКАТА
Как?
ЖУЛИЕТА
Ти даде ми надежда и аз искам
небето да се вслуша в твойте думи.
Върви при майка ми и й кажи,
че съм отишла да се изповядам
при брат Лоренцо за това, че днеска
ядосах татко.
ДОЙКАТА
Хубаво! Отивам!
Излиза.
ЖУЛИЕТА
Проклета врачка! Дяволица гнъсна!
Кое е по греховно: че ме кара
да изменя на брачната си клетва
или че хули моя мъж с езика,
със който го разхвалваше преди?
Ще ме съветва! Отсега нататък
далеч от мен! Отивам при отеца.