Вземете дойката, да ви помогне,
защото сигурна съм, че до утре
миг няма да се спрете.
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Лека нощ!
Спокоен отдих, мила! Той ти трябва.
Излиза заедно с Дойката.
ЖУЛИЕТА
Прощавайте! Бог знай кога със вас
отново ще се срещнем. Ах, усещам
по жилите ми да минава вече
ужасен хлад, от който прималявам!
Ще ги извикам да ми вдъхнат смелост!
Ей, дойке!… Но защо ли ми е тя?
Ела, о, стъкленичко!
Ами ако изобщо не подейства?
Ще трябва да отида пред олтара!
Не, ти ще ме спасиш! До мен легни!
Поставя до себе си кинжала.
Какво ли пък, ако във нея има
отрова, със която този старец
желае хитро да убие мен,
за да не бъде сам опозорен,
задето ни е свързал със Ромео?
Възможно е! Не, не, не е възможно!
Цял свят го знае като свят човек!
Ами ако събудя се самичка
от смъртния си сън, преди Ромео
да е дошъл да ме освободи?
О, грозна мисъл! Зная, ще умра
от задушаване в онази дупка,
в която сигурно не влиза лъх
свободен въздух! Пък и да намеря
какво да дишам, няма ли, когато
представя си, сред нощ и смърт, че съм
във древното вместилище, в което
са сбрани костите на всички мои
предци, погребвани от векове;
в което, току-що положен, гние
под бял покров убитият Тибалт;
в което — казват — призраци среднощ
излизали… о, няма ли, когато
се съживя сред миризми на гнилоч
и писъци, подобни на онези
на мандрагората27, които — казват —
довеждали човеците до лудост…
О, няма ли сред целия тоз ужас
да се побъркам и да затанцувам
над костите на своите деди,
да раздера покрова на Тибалт
и с кокала на някой свой прадядо
да пръсна полуделия си мозък?
О, виждам братовчед си да преследва
виновника за неговата смърт!
Стой, стой! Тибалт! Ромео, бягай, бягай!
За тебе пия, о, любими мой!
Пада в леглото си.
Четвърта сцена
Зала в дома на Капулети.
Влизат Синьора Капулети и Дойката.
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
На, дръж ключовете, донес подправки!
ДОЙКАТА
Сладкарят иска дюли и фурми.
Влиза Капулети.
КАПУЛЕТИ
По-бързо! Вторите петли пропяха!
Минава три — камбаната удари!
Анджелика, недей пести месото
във баничките!
ДОЙКАТА
Я си полегнете!
Какво току се пъхате навред!
А утре ще сте болен!
КАПУЛЕТИ
Ти не бой се!
Друг път по цели нощи не съм мигвал
и нищо ми е нямало!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Да, знаем,
мишкувал сте, ала сега ще спите,
защото вашата жена не спи!
Излиза заедно с Дойката.
КАПУЛЕТИ
Жена ревнива здравето разбива!
Влизат Слуги, които носят кошници, дърва.
Какво е туй?
ПЪРВИ СЛУГА
Не зная, господарю.
За кухнята там нещо.
КАПУЛЕТИ
Бърже, бърже!
Първи слуга излиза.
Това не са дърва! Върви за сухи!
Попитай Пиетро, той ги знае де са.
ВТОРИ СЛУГА
Тя, моята глава, е, господарю,
по дървената част. И сам ще мога!
КАПУЛЕТИ
Добре го рече! Духовит простак!
Ще те направя главен дървеняк!
Но бързай, че да няма дървен господ!
Втори слуга излиза.
Брей, съмва вече! Графът, току-виж,
пристигнал с музиката!
Чува се музика.
Ей го, на!
Хей, жено! Дойке! Глухи ли сте? Идат!
Влиза отново Дойката.
Буди Жулиета! Помогни й бързо
да се докара! Аз ще поприказвам
със младоженеца. Не се влачи!
Той вече е пред къщи! Бързай, бързай!
Излизат.
Пета сцена
В стаята на Жулиета.
Влиза Дойката.
ДОЙКАТА
Хей, господарко! Жулиета! Жули!
И как дълбоко е заспала само!
Да ти е жал да я събудиш просто!…
Хей, агънце! Сънливке! Хайде, ставай,
че сватбата те чака!… Нито дума!
Ха, запасяваш се! И умно правиш,
защото гарантирам ти, че графът
решил е — хе, и бас държа, че твърдо! —
минутка да не ти даде за сън
през идващата нощ!… Прости ми, Боже!
Уста греховна!… Колко здраво спи!
Но трябва да я будя… Жулиета!
Хей, Жулиета! Е, щом искаш, нека
27