от уродливи риби, беше голо:
по лавиците мъдреха се само
кутийки празни, глинени гърненца,
мехури с течности, връвчици гнили,
мухлясали листа от розов цвят,
кесийки семена — и всичко туй
изложено, за да изглежда стока!
Като видях таз бедност, аз си казах:
„Ако е нужна някому отрова,
макар във Мантуа да се наказва
със смърт продажбата й, тук за него
ще се намери нужното!“ Тогава
не мислех, че аз сам ще имам нужда
от тоз нуждаещ се. Май точно тука
му беше лавката. Ах, днес е празник —
затворил е!… Аптекарю! Ехей!
Влиза Аптекарят.
АПТЕКАРЯТ
Кой толкова крещи?
РОМЕО
Ела, ела!
Личи си, че си беден. Тука има
четирисет дуката28. Срещу тях
продай ми грам отрова, но с такова
ужасно действие, че мигновено
по всички жили да протича, тъй че
отчаялият се от тоз живот
да рухне като труп, а от трупа му
духът да излети тъй бързо, както
лети възпламененият барут
от гърлото на топ! Е, дръж и давай!
АПТЕКАРЯТ
Каквото искаш, имам; но когото
заловят, че търгува със отрова
във Мантуа, наказват го със смърт!
РОМЕО
Тъй беден и окаян, а все пак
не ти се мре, а? Виж се, жалък просяк,
по бузите ти глад е издълбан,
в очите ти оскъдица се гърчи,
презрение привежда ти плещите —
светът ти е враждебен и законът,
от него писан, ти е също враг.
Богат да си той право не ти дава
ти наруши го с ей това тогава!
АПТЕКАРЯТ
Не волята ми, а гладът отстъпва.
РОМЕО
И аз на него плащам, не на нея.
АПТЕКАРЯТ
Капни това в каквато искаш течност,
изпий го и дори да имаш сила
за двайсетина, ще се видиш мъртъв!
РОМЕО
А ето и за теб. Това е злато —
отрова за човешките души,
която върши повече убийства
на този скапан от поквара свят,
отколкото сместа, която ти
не бива да продаваш! Аз на теб
продадох ти отрова, а не ти —
на мене, драги!… Сбогом! И дано
се поохраниш!… А пък ти до гроба
на Жулиета ще ме придружиш —
със тебе там, спасителен балсам,
да изцеря бедата си ще знам!
Излизат.
Втора сцена
В килията на Брат Лоренцо.
Влиза Брат Джовани.
БРАТ ДЖОВАНИ
Хей, брате францисканецо, къде си?
Влиза Брат Лоренцо.
БРАТ ЛОРЕНЦО
Познах те по гласа ти, брат Джовани!
Добре дошъл от Мантуа! Разправяй!
Ромео какво каза? Или носиш
писмо от него? Давай го тогаз!
БРАТ ДЖОВАНИ
Отидох да потърся един брат
от ордена ни, за да тръгнем, мислех,
със него. Ала той понеже ходи
по болните в града, така се случи,
че дето го намерих, нея къща,
видя се подозрителна за чума
на стражите по здравето и нас
ни запечатаха и аз не тръгнах
за Мантуа.
БРАТ ЛОРЕНЦО
И по кого изпрати
писмото ми?
БРАТ ДЖОВАНИ
По никого! На, ей го!
Аз молих, но не се намери никой
да ти го върне, всичките защото
ги беше страх от болест.
БРАТ ЛОРЕНЦО
Зла съдба!
Кълна се в босоногия ни орден,
писмото беше извънредно важно!
От този пропуск могат да последват
нещастия! Върви и донеси ми
един железен лом!
БРАТ ДЖОВАНИ
Веднага, братко!
Излиза.
БРАТ ЛОРЕНЦО
Във гробницата й ще ида сам.
Остават й три часа сън най-много.
Ще ме кори навярно, че не съм
извикал милия й. Ала нищо!
Отново ще му пиша, а пък нея
ще скрия тук при мен за някой ден.
Горката — живо тяло в гроб студен!
Излиза.
Трета сцена
В гробището, пред гробницата на Капулетите.
Влизат Граф Парис и Пажът, носещ факел и цветя.
ПАРИС
Дай факела, момче, и остави ме!
Не, тъй ще ме съгледат. Загаси го
и се просни под оня кипарис
с ухо, опряно о земята. Тука
тя куха е — копана и дълбана
за хиляди гробове, — тъй че ти
ще чуеш отдалече да кънти
кракът на идещия; и тогава
свирни с уста да ме предупредиш!
Подай цветята! Хайде! Изпълнявай!
ПАЖЪТ (настрани)
Самичък сред гробовете и в мрак!
Ужасно ме е страх, но няма как!
Отдалечава се.
ПАРИС
Невясто моя, цвят прекрасен, който
в предсватбен ден от вихър бе убит,
цветя и сълзи ръся върху твойто
28