със този лост и кирка във ръка!
НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА
Съмнителен е. Да се задържи!
Влиза Князът със свитата си.
КНЯЗЪТ
Каква беда, събудена тъй рано,
събуди ни от утринния сън?
Влизат Капулети и Синьора Капулети.
КАПУЛЕТИ
Какво е станало, та всички тичат
и викат из града? Какво крещят?
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
Едни: „Ромео!“, други: „Жулиета!“,
а трети: „Парис!“ И се стичат вкупом
към нашта гробница.
КНЯЗЪТ
Отново питам:
каква ужасна вест слуха ни плаши?
НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА
Владетелю, тоз труп е на граф Парис.
А този — на Ромео. Там лежи
покойната Жулиета, още топла
и с нож в гръдта!
КНЯЗЪТ
Да се открие кой е
извършил туй чудовищно злодейство!
НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА
Открихме тука тоз монах и този
служител на покойния Ромео,
със сечива в ръцете, със които
отваряли са гробницата, явно!
КАПУЛЕТИ
О, небеса! О, гледай, гледай, жено,
от чедото ни още блика кръв!
О, тоз кинжал объркал е дома си —
напуснал ножницата на Монтеки
той влязъл е в гръдта на дъщеря ни!
СИНЬОРА КАПУЛЕТИ
О, тази гледка е камбанен звън,
подканващ старата ми плът към гроба!
Влизат Монтеки и други.
КНЯЗЪТ
Ела, Монтеки! Рано си се вдигнал,
да видиш своя син по-рано легнал!
МОНТЕКИ
Жена ми, княже, тази нощ почина
от мъка по изгнаното ни чадо.
Какво ми готви още злата орис?
КНЯЗЪТ
Виж там и сам ще разбереш какво!
МОНТЕКИ
О, синко невъзпитан! Да избързаш
и влезеш пред родителя си в гроба!
КНЯЗЪТ
За кратко сдръжте горестния вопъл,
додето изясним на този ужас
причината, развитието, края!
След туй във мъката ще ви предвождам
дори и до смъртта. Но дотогава
носете свойта болка търпеливо!
Заподозрените да се явят!
БРАТ ЛОРЕНЦО
От тях съм аз най-главният: най-малко
способен за туй дело, но най-много
от уликите сочен за виновен.
Защитник-обвинител, тук заставам
пред вас да се виня и оправдавам!
КНЯЗЪТ
Тогава говори, каквото знаеш!
БРАТ ЛОРЕНЦО
Ще бъда кратък, тъй като е кратък
за дълги речи моят жизнен срок.
Ромео — този тук — бе мъж на тази
девойка — Жулиета, а пък тя
бе негова жена. Аз сам венчах ги,
ала денят на тайната им сватба
бе ден и за Тибалтовата гибел,
която прати младия съпруг
в изгнание. По него Жулиета
бе скръбна — не по своя братовчед;
а вий, за да отмахнете скръбта й,
я обещахте и насила щяхте
да я омъжите за графа Парис.
Нещастницата! С ужас във очите
при мен дотича тя и ме закле
да я спася от този втори брак,
заплашвайки ме, че в противен случай
ще се убие в моята килия.
Тогава аз — от опита си воден —
й дадох приспивателна настойка
и тя подейства, както и очаквах,
придавайки й външен вид на мъртва.
В туй време аз написах на Ромео
да дойде тука, за да я измъкнем
от временния гроб — сега, в таз нощ,
когато силата на мойта смес
бе длъжна да престане. Но монахът,
когото бях изпратил към Ромео,
бе задържан случайно и ми върна
писмото едва снощи. Нямах как
и във часа, когато Жулиета
би трябвало да се събуди, аз
дойдох да я измъкна сам от склепа
на нейните деди, като си мислех
да я укрия в своята килия
и да извикам втори път Ромео
да си я вземе. Но когато дойдох —
минути преди времето, — видях
граф Парис и Ромео бездиханни.
Жулиета се пробуди в този миг
и, молейки я да се примири
със волята Господня, аз опитах
да я измъкна вън, но шум от стража
изплаши ме, а тя не пожела
да ме последва — и с отчаян жест
посегнала е — явно — върху своя
тъй млад живот! Това е моят разказ.
За брака таен дойката й знае.
И ако вий намерите, че има
за случилото се вина във мен,
приложили закона си най-строго,
скъсете, моля, с някой ден и два
тоз стар живот, на път и без това!
КНЯЗЪТ
Ний знаем те за праведен човек.
Да чуем и слугата на Ромео!
БАЛТАЗАР
Аз съобщих на своя господар
вестта за Жулиетината смърт.
Препуснахме от Мантуа дотука
и тук, пред гробницата, той ми даде
това писмо от него за баща му
и ме заплаши, че ще ме убие,
ако не го оставя сам във гроба.
КНЯЗЪТ
Подай това писмо! Ще го прегледам.
Къде е пажът на граф Парис, който
е викнал стражата?… Момче, кажи ни