защото, скрит зад черното, ликът
е в спомена ни с двойна красота;
не помни ли дваж по-красив света
тоз, който е останал без очи?
И най-красивата ми посочи —
ликът й чуден ще ми спомня само
за мойто чудо, двойно по-голямо!
Прости! За мен не ще намериш лек!
БЕНВОЛИО
Ще го намеря, да не съм човек!
Излизат.
Втора сцена
Улица.
Влизат Капулети, Парис и Слуга.
КАПУЛЕТИ
Залог Монтеки внесе равен с моя,
и мисля, че за старци като нас
не е тъй трудно да живеят в мир.
ПАРИС
Еднакво сте на почит двама вие
и странна е враждата ви. Но, моля,
какво ще кажете за мойта просба?
КАПУЛЕТИ
Ще кажа туй, което вече казах.
Детето ми живота не познава
и няма четирнадесет години.
Ще трябва мраз дваж листи да попари,
дорде узрее тя за годежари.
ПАРИС
По-млади зная плод щастлив да връзват.
КАПУЛЕТИ
По-млади съхнат, като тъй избързват!
Земята взе ми всичко освен нея,
от нейната надежда аз живея;
затуй за нея може да се каже,
че е надеждна, пренадеждна даже.
Но вие, Парис, време не губете,
с ухажване сърцето й пленете,
защото моят глас ще избере
сред тези, на които тя се спре.
Таз вечер за годишния ни бал
приятели най-скъпи съм избрал —
увеличете пъстрия им рой
със едного, когото чувствам свой.
Вий първи сте поканен, то се знае.
Елате и пред вас ще засияе
цял рой от земни светила, чието
трептение ще освети небето.
От радостта, която всеки млад
изпитва, щом Април, облечен в цвят,
със смях подгони куцащата зима,
от тази радост и за вас ще има
в моминския цъфтеж на моя дом.
Със взор и слух избирайте и щом
се спрете на една, да бъде тя!
И мойто чедо между тез цветя
ще е едно. От скромните, уви!
Елате с мене.
Към Слугата, като му дава бележка.
А пък ти върви
и съобщи на всички в този списък,
без да забравяш за поклона нисък,
че тази вечер, щом се спусне мрака,
домът на Капулетите ги чака!
Излиза, следван от Парис.
СЛУГАТА
„Съобщи на всички в този списък!“ Има дума: обущарят да си държи метъра, шивачът — калъпа, рибарят — четката, бояджията — мрежата. А аз какво да си държа? Кара ме да съобщавам по този списък, когато първо трябва някой на мен да съобщи какво е написал в него, който го е писал! Къде да намеря грамотни да ми го разчетат?… Ха, тъкмо навреме!
Влизат Бенволио и Ромео.
БЕНВОЛИО
Клин клин избива. Заем плаща заем.
Нов огън стария задушва в дим.
Когато от въртене се замаем,
в обратната посока се въртим.
Ти влей в очите си зараза нова
и ще убиеш старата отрова!
РОМЕО
Живовлякът и той добре ни пази.
БЕНВОЛИО
Какъв живовляк?
РОМЕО
Ами при зарази,
при драскотинка или пръст подут.
БЕНВОЛИО
Ромео, какво бъбриш? Ти си луд!
РОМЕО
Не съм, но съм държан във тъмнина
по-зле от луд, завързан, без храна,
измъчван, бит…7 Какво желаеш, драги?
СЛУГАТА
Да ви поживи Господ, господине. Умеете ли да четете, а?
РОМЕО
Да — своя жребий в тома на скръбта.
СЛУГАТА
Може да сте го научили наизуст и затова. Кажете, моля ви се, умеете ли да прочетете всичко, като го видите?
РОМЕО
Щом буквите му и езика знам.
СЛУГАТА
Добре че го признахте. Много ви здраве!
РОМЕО
Не бързай, драги! Мога да чета.
Чете.
„Синьор Мартино с жена му и дъщерите му, граф Анселмо и красивите му сестри; уважаемата вдовица на Витрувио; синьор Плаченцио и милите му племеннички; Меркуцио и брат му Валентин, моят чичо Капулети с жена му и дъщерите; прекрасната ми племенница Розалина; Ливия; синьор Валенцио и братовчед му Тибалт; Лучио и веселата Елена.“
Отлично общество. Къде ги каниш?
СЛУГАТА
У нас.
РОМЕО
Къде „у вас“?
СЛУГАТА
Вкъщи. На вечеря.
РОМЕО
Но в чия къща?
СЛУГАТА
На господаря, чия?
РОМЕО
Прав си, трябваше първо за него да те запитам.
СЛУГАТА
Аз ще ви го кажа и без да питате. Моят господар е богатият синьор Капулети и ако вие не сте от дома на Монтеките, заповядайте довечера да му обърнете една чашка! Да ви поживи Господ!
Излиза.
БЕНВОЛИО
На този празник твойта Розалина
7