Джейкъб Уайсбърг
Роналд Рейгън. В името на свободата
Предговор
Странно място е Фултън, щата Мисури, САЩ – в средата на нищото, а е дало на света едни от най-значимите знаци на политиката на XX век, особено за Европа.
Хари Труман тръгва от Мисури и след края на Втората световна война поканва в местния колеж Уинстън Чърчил. Речта на Чърчил през март 1946 г. е част от историята на света. Той призовава САЩ да спасят демокрацията в неруската част на Европа, води битката със Сталин и с болка обозначава Желязната завеса. Година по-късно Труман обявява плана
„Маршал“ за спасяване на Западна Европа.
В същия Фултън, Мисури, през 1952 г. един прохождащ политик произнася първата си знаменита реч – „Америка прекрасна“. Реч, от която тръгва политическата кариера на един от най-знаменитите американски президенти на ХХ век. Реч, която след повече от 30 години завършва с краткото: „В Америка пак е сутрин“. И докато говори за Америка, този президент конструира най-значимото положително събитие в историята на съвременна Европа. Години на упорит и тактически умен труд, докато се стигне до:
„Г-н Горбачов, отворете тази врата (Бранденбургската)!“
„Г-н Горбачов, съборете тази стена (Берлинската)!“
Дата: 12.06.1987 г.
В края на 1988 г. Горбачов се връща в САЩ, за да изнесе реч пред ООН. Там той обявява едностранно съкращаване на 500 000 души военен персонал и изтегляне на повечето съветски сили от Източна Германия, Чехословакия и Унгария. „Заплахата и употребата на сила повече не може и не трябва да бъде инструмент на външната политика“, заявява той. Това масово се тълкува като сигнал, че Съветският съюз няма да оказва намеса, за да запази Източна Европа под свой контрол. Речта потвърждава искреността на Горбачов.
Година по-късно СТЕНАТА падна, ЗАВЕСАТА се вдигна и ЕВРОПА отново е цяла.
Вече 30 години!
„Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото.“
Този стожер на свободата се казва Роналд Рейгън!
Всъщност Рейгън има по-екзотичното мнение, че комбинация от натиск с военни, икономически и морални средства може да разруши съветската империя. Рейгън казва в предизборната си кампания през 1980 г., че иска да ги „принуди да седнат на масата за преговори“. „Те не могат да увеличат много военното си производство, защото вече са подложили народа си на гладна диета“, казва той през октомври 1981 г. „Ако им покажем воля и решителност да се впуснем в засилване на военните способности... те трябва да преценят дали искат да изпълним програма за разоръжаване, или искат да участват в надпревара във въоръжаването с нас.“ Той се надява да спре надпреварата в ядреното въоръжаване, като я ескалира до равнище, което Съветският съюз не може да си позволи. Преди СССР да покаже и най-малкия признак на отстъпчивост, той протяга маслинена клонка с другата си ръка. Когато Горбачов отвръща на тази комбинация от тактики, той приема идеята, че е възможно да има съветска трансформация. Чувствайки, че Горбачов се нуждае от помощ, за да продължи, Рейгън оказва лично подкрепа. Това са импровизации, но идеята им е да направят света по-безопасно място.
И така 8 години! Но какъв гигантски успех! И каква радост за Европа!
За голямата промяна трябва голяма визия и голяма вяра в свободата като ценност.
След „Достойни битки“ на Леон Панета, „Заветът на Чърчил“ от лорд Алън Уотсън, „Китай – събуждането на един гигант“ от Хенри Полсън и „Ангела Меркел“ от Матю Квортръп дойде време поредицата „Власт и отговорност“ да се насочи към един от нейните най-ярки символи. Има различни книги, посветени на Роналд Рейгън. Обърнахме се към най-класическата. Към официалната поредица от биографии на американските президенти. Джейкъб Уайсбърг е събрал максимално обективно, информативно и в сравнително малък обем живота на 40-ия американски президент.
Книгата ще ви преведе през перипетиите на живота му, но той е дар не само за него. Постигнатото от Рейгън изглежда невъзможно. Но с мечти, превърнати в кауза, и с невероятен стратегически талант, все повече отдалечавайки се от неговото време, образът му се издига все по-високо.
„Изследователите на съвременната ера са предприемачите, хората с визия, с кураж да поемат рискове и с достатъчна вяра да се изправят пред неизвестното. […] Ние сме свидетели на мощта на икономическата свобода, простираща се по света. […] Влезте в някоя класна стая и ще видите как на децата се преподава Декларацията за независимостта, че те са надарени от Създателя им с определени неотчуждаеми права, сред които са правото на живот, свобода и преследване на щастие, които никое правителство не може справедливо да отрече, гаранциите в Конституцията им за свободата на словото, свободата на сдружаването и свободата на религията… Но свободата е нещо повече от това: свободата е правото да задаваш въпроси и да променяш установения начин за правене на нещо. Тя е продължаващата революция на пазара. Тя е разбирането, което ни позволява да осъзнаем недостатъците и да потърсим решенията за тях. Тя е свободата да представиш идея, над която са се надсмели експертите и да гледаш как тя получава подкрепа сред хората. Тя е правото да постоянстваш, да мечтаеш, да следваш мечтата си или да останеш верен на себе си, дори да си единственият, който се съмнява. Свободата е разбирането, че никой отделен човек, никоя отделна власт няма монопол над истината, а всеки индивидуален живот е безкрайно ценен.“