Откъде идва температурната инверсия при Рейгън? Като се започне от училищния интернат, принуден да се мести от място на място заради алкохолизма на баща си, той желае да стане самостоятелен и самоуверен човек. Отричането и забравянето на неприятната действителност му позволяват да развие т.нар. от неговия хроникьор Лу Канън „оптимистично въображение“ как да вирее на фона на трудните условия на Голямата депресия. До известна степен той просто използва подхода на майка си към „слабостта“ на баща му, преструвайки се, че проблема го няма или не е толкова сериозен. Но тази мъглявина при Рейгън е предопределена както от емоционални, така и от физически фактори, включително силно късогледство и на по-късен етап влошен слух. „Мразя ги до ден днешен“, написа той в средата на 60-те за очилата си.
Тук обаче само отчасти става дума за суета. Рейгън предпочита картината да е неясна. В серия от вестникарски статии той пише от Холивуд за хората у дома в Айова и разказва за първите си филми. Описва колко комфортно се чувства, когато играе „заобиколен от стена от светлина“, която не му позволява да вижда никого друг. Това, по думите му, поражда „чувство на уединение, което напълно прогонваше всякаква нервност, която можеше да изпитам“. Много актьори обичат да се чувстват свързани с публиката; Рейгън вирееше благодарение на изолацията. Неговата жизнерадост и позитивни възгледи привличаха хората към него. Неговата отчужденост го държеше на разстояние. Емоционалната недостъпност на Рейгън бе причина за това жените, които той е обичал през първата част от живота си, да го напускат – първо годеницата му Маргарет Клийвър и първата му съпруга Джейн Уаймън, чието решение да го напусне го озадачава.
Рейгъновата Крепост на самотата бе също така начин да се справя с болката от отхвърлянето и разочарованието, включително разочарованието от себе си. В блажения втори брак с Нанси, която не настояваше за повече от това, което той може да предложи, неговата мъгла бе начин да запази идеалите си въпреки грешките си като баща и въпреки поведението на децата му, което не отговаряше на неговите идеали. Рейгън избра да вижда семейството си по хармоничния начин, по който му се искаше да изглежда, а не по начина, по който често изглеждаше в действителност.
В публичната сфера разсеяността на Рейгън е също толкова практична. Той си затваряше очите за моралните недостатъци на страната, която обича. Разфокусирането на погледа върху американската история бе начин да отблъсне атаките срещу нея през 60-те и да утвърди изконните ценности на нацията. Това, че не обръщаше внимание на смущаващата реалност, позволяваше на Рейгън да представя ясно и на висок глас своята версия за американската неповторимост, вярата си, че страната му е богоизбрана и имаща морално превъзходство. Рейгън откри, че неопределеността е и добра управленска техника. Задаваше най-общи указания и оставяше подробностите на други, така че си приписваше заслугите за свършената от други хора работа и смекчаваше вината си, когато плановете му удряха на камък. Не мисля, че Рейгън разстилаше мъглата си цинично, но мисля, че имаше значителен контрол върху нея, поне в по-ранните си години. Той можеше да изчезне в мъглата в трудни моменти и да се появи отново, когато условията са по-благоприятни. Има нещо особено мъчително в заболяването на Рейгън от алцхаймер. Той потъваше все по-дълбоко в умствения здрач, който беше най-голямата му защита срещу болезнените неща в живота.
1.ФАКТИ И ФАНТАЗИИ
Джон Едуард Рейгън, бащата на Роналд Рейгън, е роден през 1883 г. и е наричан Джак. Той е ирландски католик, което го прави „нещо като парий“ в техния протестантски град. Семейството се премества от ирландското графство Типърари в Западен Илинойс през 50-те години на XIX век и променя името си от О’Реган на Рейгън. Джак остава сирак на шестгодишна възраст, когато и двамата му родители умират от туберкулоза, а на 16 продава обувки в магазин във Фултън, Илинойс. Именно там развива умението си да разказва истории – „най-добрият разказвач, когото съм чувал“, както казва синът му – и пагубното увлечение по уискито.
Майката на Рейгън, Нел Клайд Уилсън Рейгън, е родена в намираща се недалеч оттам ферма. Роднините ѝ по бащина линия, семейство Уилсън, са шотландски протестанти, пристигнали в Илинойс, минавайки през Онтарио. След като баща ѝ бяга в Чикаго, Нел и шестимата ѝ по-големи братя и сестри са отгледани от родената им в Англия майка, която работи като домашна прислужница. Също като Джак, Нел не учи в гимназия. Двамата се женят през 1904 г. През 1908 г. Нел ражда първото им дете – Нийл. Второто, Роналд Уилсън Рейгън, е родено на 6 февруари 1911 г. в Тампико, Илинойс, в жилището над пекарната и бакалията, където баща му работи. Баща му казва, че приличал на дебел холандец и това му остава като траен прякор. Раждането е трудно за майката и докторът я съветва да няма повече деца.