Астрид Линдгрен
Роня, дъщерята на разбойника
1.
В нощта, когато се роди Роня, над планината вилнееше гръмотевична буря. Беше такава злокобна нощ, че всички горски твари и духове, които обитаваха Матисовата гора, се изпокриха уплашени в дупките и скривалищата си. Единствено жестоките диви витри1, които предпочитаха бурята пред всяко друго време, се чувствуваха прекрасно и с вой и писък прелитаха над разбойническия замък, кацнал върху Матисовата скала. Крясъците им безпокояха Ловис, която чакаше да роди, и тя помоли Матис:
— Прогони злите витри, да стане малко по-тихо, инак няма да чувам какво пея!
Там е работата, че Ловис пееше, докато раждаше. Така е по-леко, твърдеше тя, а и малкото сигурно ще бъде по-весело, ако се появи на бял свят, посрещнато с песен.
Матис грабна арбалета и пусна две стрели през бойницата.
— Махайте се, диви витри! — изкрещя той. — Тази нощ се ражда моето дете, ясно ли ви е, вещици проклети!
— Хо-хо, тази нощ ще се роди неговото дете — нададоха вой витрите, — дете на гръмотевичната буря, дребно и грозно ще да е, хо-хо!
Тогава Матис стреля още веднъж право срещу ятото. Но те само се изсмяха подигравателно и отлетяха с гневни писъци над горските върхари.
В това време, докато Ловис лежеше и раждаше с песен на уста, а Матис се разправяше с дивите витри, колкото му държаха силите, разбойниците му бяха насядали около огъня в голямата каменна зала и ядяха, пиеха и вдигаха не по-малко врява от витрите. Все за нещо трябваше да се заловят, докато чакаха, а и дванайсетимата горяха от нетърпение да видят какво ще стане там, горе, в стаята на кулата. Защото през целия им разбойнически живот в Матисовия замък никога не се бе раждало дете.
Най-нетърпелив от всички беше Пер Черепа.
— Няма ли най-сетне да се появи тази разбойническа рожба? — въздъхна той. — Остарях, изнемощях и скоро ще настъпи краят на разбойническия ми живот. Добре ще е, преди да отида в гроба, очите ми да видят нов разбойнически главатар.
Едва изрече тези думи, вратата се отвори и вътре се втурна Матис, направо обезумял от радост. С високи весели подскоци обиколи цялата зала и крещеше като луд:
— Имам си рожба! Чуйте какво ви казвам, роди ми се дете!
— Мъжко или женско? — попита Пер Черепа от своя ъгъл.
— Разбойническа дъщеря, какво щастие! — крещеше Матис. — Разбойническа дъщеря, ето я, иде!
И през високия праг пристъпи Ловис, прегърнала детето си. В стаята стана тъй тихо, че не се чуваше ни звук.
— Май ви позадави бирата? — каза Матис. Той пое момиченцето от Ловис и го понесе в кръг сред разбойниците.
— Гледайте! Ако искате да видите най-красивото дете, което някога се е раждало в разбойнически замък!
Дъщеричката лежеше в ръцете му и го гледаше с будни очета.
— Това дете вече разбира и знае от всичко по малко, личи си! — възкликна Матис.
— Как ще му викаме? — попита Пер Черепа.
— Роня — отвърна Ловис. — Отдавна вече съм го решила.
— Ами ако се беше родило момче, тогава? — настоя Пер Черепа.
Ловис го изгледа строго и спокойно отвърна:
— Решила ли съм детето ми да се нарича Роня, то значи ще бъде Роня! — После се обърна към Матис:
— Да я взема ли вече?
Но Матис не искаше да се раздели с дъщеря си. Стоеше и удивен гледаше ясните й очи, мъничките й устица, кичурите черна коса, безпомощните й ръчички и потръпваше от любов.
— Дете мое, в тези малки ръчички вече държиш разбойническото ми сърце — промълви той. — Сам не проумявам как, но е така.
— Мога ли да я подържа малко? — помоли Пер Черепа и Матис положи Роня на ръцете му, сякаш беше златно яйце.
— Ето ти новия разбойнически главатар, за когото дърдориш от толкова време. Само гледай да не я изтървеш, че тогава ще настъпи последният ти час.
Но Пер Черепа само се усмихна срещу Роня с беззъбата си уста.
— Лека е като перце! — удиви се той и я подхвърли нагоре-надолу няколко пъти.
Ала Матис се разгневи и грабна детето.
— Какво си представяше, глупако? Грамаден и тлъст разбойнически главатар с шкембе и козя брадичка, а?
Тогава всички разбойници разбраха, че не трябва току-тъй да одумват това дете, ако искат Матис да запази доброто си настроение. А наистина не биваше да го дразнят. Затова те веднага се впуснаха да възхваляват и превъзнасят новороденото и пресушиха много халби бира в нейна чест и за радост на Матис. Той се настани сред тях на почетното място и час по час обсипваше с похвали прекрасната си дъщеричка.
— Ето какво ще му отрови живота на Бурка — рече Матис. — Нека седи в жалката си разбойническа бърлога и скърца със зъби от завист, да, ужас и смърт, такова скърцане ще бъде, че всичките диви витри и сиви джуджета в гората му ще трябва да си запушат ушите, вярвайте ми!
2
Вместо илюстрациите на Киро Мавров от българското книжно издание са ползвани оригиналните на Илон Викланд.