Всички разбойници освен Пер Черепа вече се бяха разотишли по стаите, а Ловис отиде да нагледа за през нощта кокошките, козите и овцете, затова единствен Пер Черепа можа да чуе как Матис обяснява на Роня какво всъщност е един разбойник. Човек, който взема разни неща, без да пита и без да иска разрешение.
Обикновено Матис не се срамуваше от това, напротив! Той се перчеше и хвалеше, че е най-могъщият разбойнически главатар из всички планини и гори. Сега обаче, когато му предстоеше да разкрие всичко на Роня, му беше малко неприятно. Разбира се, той имаше намерение полека-лека да й разправи всичко, необходимо беше. Но му се искаше да мине още време.
— Роня моя, каквото си ми малко и невинно дете, досега не посмях да ти говоря много-много за тия работи.
— Не-е, и думичка не си казал — потвърди Пер Черепа. — Нито пък на нас ни разрешаваше да споменем нещо!
— Старче, няма ли вече да идеш да спиш? — заинтересува се Матис. Но Пер Черепа заяви, че още няма такова намерение. Не искаше да пропусне този разговор.
И Роня разбра. Сега най-сетне проумя откъде се вземаше всичко. Товарите върху гърба на конете, когато разбойниците се прибираха вечер яздешком, цялата стока в чували и вързопи, всички скъпоценности в кутии и сандъци. Тези работи не растяха по дърветата в гората. Нейният баща ги вземаше направо, без да се церемони, от други хора.
— Но те не се ли сърдят много, когато им вземате нещата? — попита Роня.
Пер Черепа изхихика.
— И още как! — увери я той. — Даже съскат от гняв. Ох-ох-ох, само да можеше да ги чуеш!
— Старче, добре ще е, ако най-сетне идеш и си легнеш — подкани го Матис. Но Пер Черепа все още не искаше и да чуе за това.
— Някои даже плачат — съобщи той на Роня и сега вече Матис изрева:
— Млъквай, инак ще те изхвърля навън!
После потупа Роня по бузата.
— Роня, трябва да го разбереш! Просто така се прави. И винаги е било така. Не си струва да се вдига шум за това.
— Не, не си струва — съгласи се Пер Черепа. — Ама хората, разбира се, никога няма да свикнат. Те само реват, плачат и ругаят, тъй че голяма веселба пада!
Матис го изгледа сърдито, после пак се обърна към Роня:
— Баща ми беше разбойнически главатар, както и моят дядо, и моят прадядо, ти знаеш. Не съм изменил на рода си. И аз съм разбойнически главатар, най-могъщият из всички планини и гори. А нали и ти ще станеш разбойнически главатар, Роня моя!
— И аз ли? — извика Роня. — За нищо на света! Никога, щом се сърдят и плачат!
Матис се почеса по врата. Ето какво му дойде до главата. Искаше Роня да му се възхищава и да го обича толкова много, колкото той я обичаше и й се възхищаваше. А ето че сега тя просто изкрещя: „За нищо на света!“, и не искаше да стане разбойнически главатар като своя баща. Матис се почувствува нещастен. Трябваше да я убеди по някакъв начин, че онова, с което се занимава, е правилно и добро.
— Роня моя, ти разбираш, че аз вземам само от богатите — увери я той. Сетне се позамисли малко. — И давам на бедните, да, правя го.
Пер Черепа изхихика.
— Да, да, вярно е! Цял чувал брашно даде на бедната вдовица с осемте деца, помниш ли?
— Точно така — потвърди Матис, — наистина го сторих.
Той гордо поглади черната си брада. Сега се почувствува доволен и от себе си, и от Пер Черепа.
Пер Черепа отново изхихика.
— Добра памет имаш ти, Матис! Ето че ще станат вече десет години оттогава. Не ще и дума, даряваш бедните! И то честичко — веднъж на десет години.
Сега вече Матис изрева:
— Ако не отидеш веднага да си легнеш, знам кой ще ти помогне да се катурнеш по гръб.
Ала не стана нужда. Защото в този миг влезе Ловис. Пер Черепа изчезна без чужда помощ. Роня си легна и докато Ловис пееше Вълчата песен, огънят догаряше. А Роня лежеше заслушана и не я беше грижа дали баща й е разбойнически главатар, или не. С каквото и да се занимаваше, той беше нейният Матис и тя го обичаше.
Тази нощ спа неспокойно и сънува подземните същества и примамливите им песни, но когато се събуди, не помнеше нищо.
Тя помнеше Бирк. През следващите дни се сещаше понякога за него и се питаше как ли живее в Бурковата си крепост. И кога ли най-сетне Матис ще прогони баща му и цялата им разбойническа шайка от замъка.
Всеки ден Матис кроеше все нови и нови велики планове във връзка с това, но нито един не бе изпълним.
— Не става! — отсичаше Пер Черепа, каквото и да измислеше Матис. — Трябва да си хитър като стара лисица, защото със сила няма да успееш.
На Матис никак не му се удаваше да хитрува като стара лисица, но се опитваше с все сили. И докато това продължаваше, заграбеното не беше много. Явно и Бурковите разбойници имаха други грижи, защото хората, които тези дни минаваха през Разбойническата клисура, се чудеха какво става с разбойниците. Не проумяваха защо е толкова спокойно. Къде се бяха дянали всички разбойници? Стражниците на управника, които тъй упорито бяха преследвали Бурка, откриха пещерата, служила му за леговище, но сега тя пустееше празна. Бурка не се виждаше никакъв и стражниците бяха доволни, че най-сетне ще напуснат мрачната и студена Буркова гора, където есен валеше непрекъснато. А че някъде далеч в Матисовия замък също имаше разбойници, те, разбира се, знаеха, но неохотно си спомняха за това. Нямаше по-лошо място, а да заловиш разбойническия главатар, дето върлуваше там, беше по-трудно, отколкото да уловиш орела на върха на планината. Него предпочитаха да не закачат.