Дори Ловис не можеше да не се засмее, когато го видеше седнал с детето в скута си и с вежди, целите в каша.
— Но, скъпи Матис, кой ще повярва, че ти си най-могъщият разбойнически главатар из всички планини и гори! Ако те види сега Бурка, ще се напикае от смях.
— На бърза ръка ще му дам да разбере — отвърна Матис невъзмутимо.
Бурка, заклетият враг на Матис. Тъй както бащата и дядото на Бурка са били заклети врагове на бащата и дядото на Матис, да, от стари, незапомнени времена водеше началото си непримиримата вражда между двата рода. Те бяха разбойници открай време, върлуваха из гъстите гори и всяваха ужас сред почтените хора, които на кон, с коли или каруци прекосяваха тия места.
— Бог да е на помощ на онзи, който ще пътува през Разбойническата клисура! — казваха хората, като имаха предвид тесния планински проход между гората на Бурка и Матисовата гора. Залегнали, там винаги дебнеха разбойници, все едно кои — на Бурка или на Матис, за ограбения разлика нямаше. Но за Матис и Бурка разликата беше голяма. Те се биеха на живот и смърт за плячката и здравата се грабеха един друг, ако през Разбойническата клисура не минеха достатъчно коли.
Роня не знаеше нищо за всичко това, тя бе съвсем малка. Не разбираше, че баща й е страховит разбойнически главатар. За нея той беше само добрият брадат Матис, който пее засмян, крещи и я храни с каша. Той й харесваше.
Тя растеше с всеки изминат ден и полека-лека започна да изучава околния свят. Дълго вярваше, че голямата каменна зала е целият свят. И там й беше добре, сгушена на сигурно под огромната дълга маса, да си играе с шишарки и камъчета, които Матис събираше и й носеше. А каменната зала съвсем не беше лошо място за едно дете. Там можеше да се позабавляваш истински, а и доста да научиш. Роня обичаше, когато разбойниците пееха вечер пред огнището. Стоеше притихнала под масата и слушаше, докато запомни всички разбойнически песни. После започна да припява с най-звучен глас и Матис се удиви на чудното си дете, което пееше тъй хубаво. Научи се и да танцува. Защото когато разбойниците са разгорещяха истински, те танцуваха и подскачаха като смахнати из залата и Роня скоро разбра какво трябва да прави. Тя танцуваше, подскачаше и за радост на Матис изпълняваше и скока на разбойниците. А сетне, когато разбойниците се тръшнеха по пейките около дългата маса, за да се поразхладят с халба бира, той се хвалеше със своята дъщеря:
— Като някоя малка витра е красива, нали? Също тъй гъвкава, също тъй тъмноока и чернокоса. Такова красиво дете никога не сте виждали, съгласете се!
И разбойниците кимаха и се съгласяваха. А Роня седеше мълчаливо под масата със своите шишарки и камъчета, и като гледаше краката на разбойниците, обути в мъхнати кожени обуща, си представяше, че това са нейните палави козички. Виждала беше козички в кошарата, Ловис я водеше със себе си, когато отиваше да ги дои.
Но през краткия си живот Роня не бе видяла кой знае колко повече. Не знаеше нищо за онова, което съществуваше извън Матисовия замък. И един прекрасен ден Матис разбра, колкото и да не му се искаше, че беше вече време.
— Ловис! — обърна се той към жена си. — Детето ни трябва да научи как се живее в Матисовата гора. Пусни го навън!
— Аха, ето че най-после си разбрал — отвърна Ловис. — Да беше питал мен, отдавна да е станало.
И тъй, Роня беше свободна да броди на воля наоколо. Но най-напред Матис я накара да чуе едно-друго.
— Да се пазиш от дивите витри, от сивите джуджета и от разбойниците на Бурка! — предупреди я той.
— Как да разбера кои са диви витри, кои сиви джуджета и кои разбойници на Бурка? — поиска да знае Роня.
— Ще откриеш — отвърна Матис.
— Добре — успокои се Роня.
— И внимавай да не се загубиш в гората — продължи Матис.
— Какво да правя, ако се загубя в гората? — попита Роня.
— Ще търсиш вярната пътека — рече Матис.
— Добре — отвърна Роня.
— И внимавай да не паднеш в потока! — заръча Матис.
— Какво да правя, ако падна в потока? — попита Роня.
— Ще плуваш — обясни Матис.
— Добре — съгласи се Роня.
— И гледай да не се изтърколиш в Дяволското гърло — заръча накрая Матис.
Имаше предвид пропастта, която разполовяваше Матисовия замък.