— Според мен най-умно ще бъде да се сложи край на разбойническите грабежи — обади се Роня. — Винаги съм смятала тъй.
Пер Черепа й се усмихна приятелски с беззъбата си усмивка.
— Напълно си права, Роня! Умното ми дете! Но аз съм прекалено стар и безсилен и не смогвам да натъпча това в кратуната на Матис.
Матис гневно го изгледа.
— И това го казваш ти, който сам си бил храбър разбойник както по времето на баща ми, тъй и по мое време! Спрете да разбойничите! А помислил ли си от какво ще живеем после?
— Никога ли не си забелязал — попита Пер Черепа, — че има хора, които не са разбойници и все пак живеят?
— Да, но как? — натърти навъсено Матис.
Охо, имало много начини, заобяснява Пер Черепа.
— Ако не знаех, че ще си останеш разбойник, докато не увиснеш на въжето, щях да те науча на един. Обаче на Роня ще й разкажа една хубава малка тайна, когато му дойде времето.
— Каква тайна? — попита Матис.
— Както току-що споменах — повтори Пер Черепа, — ще я разкажа на Роня, та да не остане безпомощна в деня, когато ще те обесят.
— Само това знаеш — обесят, обесят и обесят! — изрева Матис. — Млъкни вече, дърти злокобни гарване!
И дните си минаваха, а Матис не се вслушваше в съветите на Пер Черепа. Но една ранна утрин, преди Матисовите разбойници да оседлаят конете си, пристигна Бурка. Появи се на кон при Вълчата прегръдка и пожела да говори с Матис. Лоша вест носеше той. И след като неотдавна смъртният му враг толкова великодушно беше освободил двама негови хора от тъмницата на управника, сега той искаше да върне услугата и да предупреди Матис. В този ден никой разбойник, който държи да запази живота си, не трябва да се мярка в гората, съобщи Бурка. Работата изглеждаше сериозна. Бурка току-що идеше от Разбойническата клисура, където стражниците бяха устроили засада. Бяха заловили двама от хората му, а трети беше тежко ранен от стрела, когато се опитал да избяга.
— Тия проклетници няма да оставят ни един беден разбойник да си изкарва прехраната — заключи Бурка горчиво.
Матис смръщи вежди.
— Не, ние трябва да им дадем добър урок, и то скоро! Така не може да продължава!
Едва сега забеляза, че беше казал „ние“ и тежко въздъхна. Помълча известно време, като измерваше с поглед Бурка от главата до петите.
— Може би трябва… да се обединим — изрече най-подир, макар сам да потрепера от думите си. Да говори така с един Буркасон! Неговите прадеди щяха да се обърнат в гробовете си от ужас, ако го чуеха!
Но Бурка сякаш се оживи.
— Веднъж и ти да кажеш нещо умно, Матис! Една силна разбойническа банда, това вече би било добре. Под водачеството на един силен главатар! Знам един, който е подходящ — рече той и се потупа в гърдите. — Какъвто съм силен и храбър!
Тогава Матис избухна в страхотен смях.
— Ела насам само и ще ти покажа кой ще е истинският главатар!
И ето че всичко стана тъй, както искаше Пер Черепа. Двубой щеше да има, най-сетне Матис и Бурка се съгласиха, че предложението е добро.
Забележителната новина предизвика голяма възбуда сред разбойниците. В уреченото утро Матисовите разбойници заприиждаха в каменната зала с такава врява, че Ловис ги изпъди.
— Вън! — изкрещя тя. — Не мога да издържам тоя шум!
Стигаше й, че слушаше ревовете на Матис. Той вървеше напред-назад из каменната зала, скърцаше със зъби и се перчеше как щял да смаже Бурка, че дори и Ундис да не го познае сетне.
Пер Черепа се подсмихна.
— Голям залък лапни, голяма дума не казвай! Това обичаше да казва моята майка!
Роня гледаше войнствения си баща с неодобрение.
— Не искам да гледам, когато го смазваш!
— Нито пък ще ти позволя — отвърна Матис.
— Според обичая жените и децата трябва да стоят настрана. Смятало се, че не им се отразява добре да присъстват на „срещите на дивите зверове“. Ето как се наричали подобни преборвания заради грубите хватки.
— Макар че ти — обърна се Матис към Пер Черепа — ще присъстваш на всяка цена. Вярно е, че си немощен, но една среща на диви зверове сигурно ще те посъживи. Хайде, старче, ще те кача на коня си. Защото вече е време!
Беше студено слънчево утро, земята беше покрита със скреж и на полянката под Вълчата прегръдка Матисовите и Бурковите разбойници изправиха копията си и образуваха кръг около Матис и Бурка. Сега щеше да си проличи кой е най-подходящ за главатар.
Съвсем наблизо, покачен върху една голяма скала, седеше Пер Черепа, загърнат в кожена наметка. Приличаше на стара рошава гарга, но очите му блестяха от нетърпение и погледът му не изпускаше нищо от онова, което ставаше долу на полянката.