Лорън Донър
Рот
Пролог
919 се напрегна, гледайки другите мъже в стаята със смесица от страхопочитание и тревога. Бъдещето му беше в ръцете на двама от тези мъже. Джъстис Норт седеше спокойно зад бюрото си, докато Брас крачеше пред него. Брас спря.
— Те са освободени скоро и аз все още не им вярвам. Твърде опасно е да напускат земите на НСО.
Джъстис присви мрачно устни и се обърна към единствения човек в стаята. Тим Оберто седеше на стол, близо до ъгъла. Той изглеждаше ядосан, ако се съдеше по начина, по който лицето му бе леко зачервено и бе стиснал юмруци върху облегалките на стола.
— Искам аз да избера мъжете за това съвместно начинание, Джъстис. — Той погледна към 919, мъжът до него и накрая към третия мъж, стоящ пред него. — Моите хора не са тренирали с тези мъже и те дори нямат имена. Позволи ми да се срещна с някои от твоите офицери и да си избера измежду тях.
Гняв забушува в 919 при тази обида, но той успя да потисне ръмженето. За кого се мислеше този човек, че да се съмнява в думата му и в отдадеността му? Той пристъпи напред, взря се в Джъстис и изчака той да се обърне към него.
— Какво има, 919?
— Това е важно за нас. Не може да се отрече, че наскоро сме освободени. Все още не сме създали здрави връзки, които биха ни попречили да изложим живота си на риск. — Той погледна към мъжа до себе си. — Аз и 358 сме близки. Идваме от едно и също място и имаме еднакви преживявания. — Кошмари. Не каза тази дума на глас, опасявайки се, че тя ще накара другите мъже да се обезпокоят за мотивите му. Той се вгледа дълбоко в очите на Джъстис. — Ти вече си взел името, което аз бих избрал. Искам справедливост за нашите хора и съм склонен да рискувам живота си, за да заловим тези, които са наранявали народа ни. Осъзнаваме, че някои хора са добри, докато онези, които са работили за Мерикъл, не са. Виждали сме лицата им и можем да ги идентифицираме. Аз съм спокоен. Мога да се справя с тази задача.
358 пристъпи по-близо до него.
— Ще се грижим един за друг. Ще накараме НСО да се гордее с нас. Искаме да работим съвместно със специалния отряд.
Джъстис се облегна в стола си, огледа настойчиво и двамата и се обърна към 919.
— Защо?
919 се поколеба.
— Не разбирам въпроса.
— Защо е толкова важно за теб? Трябва да се наслаждаваш на свободата си. Можеш да се сприятелиш, да флиртуваш с нашите жени, а ти искаш да изложиш живота си на опасност. Защо?
Той не каза нищо, не беше сигурен, че истината ще му помогне да получи онова, което иска, а именно — да бъде назначен в специалния отряд.
— Зададох ти въпрос. Отговори ми!
919 погледна към човека — Тим Оберто — и после обратно към Джъстис.
— Той е доверен приятел. Говори свободно — подтикна го Джъстис. — Няма нещо, което може да го шокира. Той знае какво ни е било сторено.
— Прекарах твърде много време сам и се чувствам неудобно сред големи групи от хора. Освен това нямам желание да флиртувам с жени. — В него се надигна гняв, но той успя да го потисне. — След това, което ми беше сторено, се страхувам да бъда интимен с някоя. Специалния отряд е изцяло от мъже. Ние тримата ще живеем заедно и искам да заловя онези, които ни нараниха. Не спя добре нощем, като знам, че те са някъде там и други от нашия вид може да страдат така, както страдахме ние.
Лидерът на Новите видове не изглеждаше ужасен от отговора му, когато се облегна обратно в стола си.
— Как се справяш с преодоляването на гнева си? Ще разкъсаш ли врага ако се озовеш в контакт с някой, който те е наранил?
— Не. Признавам, че ще съм щастлив да ги заловя, но ги искам живи и здрави, за да страдат много години зад решетките. Това е най-доброто наказание. — Той вярваше в това. Надяваше се да се е показало в очите му и да е прозвучало в гласа му.
Джъстис погледна към 358.
— Какво ще кажеш за себе си? Говори истината.
— Аз също съм увреден, социалните ми умения не са добри, но овладявам гнева си като си го изкарвам на боксовата круша. И аз искам всеки човек, който заловим, да страда в затвора, но не и мъртъв. — Новия вид млъкна. — Отивам там, където и той. Заедно сме от много време и това е единственото нещо, на което държа. Ние сме братя.
Очите на човека се разшириха.
— Те са биологични братя? Не си приличат по нищо, освен че са от кучешкия вид. Това ли е кръвната им връзка, защото определено не си личи от човешките им черти?
— Емоционално е — заяви Брас. — Те са свързани като братя поради дългогодишната им връзка. Поддържали са се силни един друг и трябва да останат заедно, за да им помогне да се стабилизират.
— Какво ще кажеш за себе си? — Джъстис се обърна към 922. — Ти идваш от друго съоръжение за тестване.