— Вече носиш моя аромат. — Красива, порочна усмивка изкриви устните му, той ги облиза и хвана по-здраво бедрата ѝ, приковавайки ги широко разтворени към матрака. Бавно сведе глава и дъхът му опари нежният отвор на тялото ѝ. — Сега искам твоя аромат върху себе си.
Тя заби нокти в завивката, щом топлият му език бръсна клитора ѝ. Рот не подходи нежно или бавно. Целувката върху снопчето нерви беше алчна, почти отчаяна. Ближеше я бързо, а ръмженето, което издаваше, добавяше и вибрации към вихъра от усещания, в който мъжът я потапяше.
— О, Рот! — изстена тя.
Движенията му станаха още по-интензивни, като че ли бързаше да я доведе до оргазъм. Притисна лицето си по-плътно до сърцевината ѝ и леко гризна свръхчувствителното местенце, върху което беше съсредоточил вниманието си. Това я накара да стене и той го направи отново, и отново. Лорън изви гръб и искаше да затвори бедра от интензивните усещания, но силните ръце на Рот не ѝ позволиха.
Младата жена изкрещя името му, наслаждавайки се на всяка умопомрачителна вълна удоволствие, която заливаше тялото ѝ. Вида отдръпна устни от нея и се изправи, а тя отвори очи в момента, в който той се хвърли отгоре ѝ. Издърпа ръцете ѝ над главата, хвана китките ѝ с една ръка и с другата погали лицето ѝ.
— Никога няма да ти позволя да си отидеш! Бих умрял за теб! Трябва да те имам сега!
С един бавен тласък на дебелия, все още твърд член Рот влезе в нея. Лорън простена от усещането да бъде изпълнена, да бъде взета. Почувства се напълно негова, когато той спря, дълбоко заровен в утробата ѝ, тялото му, притиснало нейното, а лицето му на дъх разстояние от устните ѝ.
— Погледни ме! — нареди той.
Дори и да искаше, Лорън не би могла да откъсне очи от пронизващия му поглед. Мъжът присви клепки и бавно се отдръпна, докато почти излезе от нея. Остана така за миг и след това отново се зарови дълбоко в тялото ѝ. Все още чувствителна от преживяния оргазъм, при рязкото му движение, тя изстена от удоволствие.
— Вземи ме, Лорън! Позволи ми да те обичам!
В този момент тя би му дала и би направила всичко, което поиска. Рот се раздвижи отново — отдръпна се, докато почти напусна топлината ѝ, след което тласна рязко напред и пробуди за живот всички нервни окончания в тялото ѝ.
— Искам да те докосвам — задъхано каза тя и опита да освободи китките си, но той стегна хватката и не ѝ позволи.
— В момента успявам да се контролирам и имам нужда да продължа да го правя. Когато ме докосваш, губя разсъдъка си.
Задържа я неподвижна. Погледът му бе сключен с нейния, докато я обладаваше и Лорън трябваше да си признае, че беше изключително възбуждащо да я държи по този начин, да не може да прави нищо друго, освен да усеща силните му тласъци вътре в себе си. Мъжът леко се премести, промени ъгъла на проникване и отново тласна. Тя извика от силното удоволствие, а Рот се усмихна.
Искаше да го попита кое е толкова забавно, но не ѝ се отдаде възможност. Тялото ѝ гореше, а нуждата да стигне върха стана почти непоносима. Мъжът пусна лицето ѝ, за да хване бедрото ѝ и започна да се движи по-бързо. Забиваше се отново и отново, докосвайки най-чувствителното местенце в утробата ѝ. Лорън отметна глава назад, затвори очи — не можеше повече да ги държи отворени — и се потопи в забрава, щом екстазът избухна в нея. Умът ѝ потъна в бяла мъгла и тя изкрещя, а тялото над нейното се разтресе толкова силно, че разклати леглото.
Оглуши я силен вой. Рот тласна бедра в нея и тя усети горещото му семе. Можеше да почувства набъбването, което го заключи в нея. Мъжът пусна китките и бедрото ѝ, подпря лакти в матрака, за да не я смачка и наведе глава, докато дъхът му опари шията ѝ.
— Завинаги, Лорън! — прошепна той. — Отдавам ти живота, верността и сърцето си завинаги!
Младата жена обви врата му с ръце и стисна ханша му с бедра, за да го задържи колкото е възможно по-здраво, макар тялото ѝ да бе изтощено.
— И аз те обичам!
Рот разтвори устни и нежно гризна шията ѝ.
— Надявам се, че си била сериозна, когато каза, че си моя, защото не мога да те пусна да си отидеш. Ти си моята половинка, другата половина от мен и моята душа!
Очите ѝ се напълниха със сълзи, но тя се усмихна.
— Твоя съм, бебчо!
Глава 19
Лорън отвори уста и поклати глава.
— Рот, това е смешно! Мога да се храня и сама.
Вместо отговор, той изръмжа, присви тъмните си очи и размаха вилицата пред устата ѝ.