— Добре дошла в Хоумленд, Лорън! — кимна ѝ Джъстис. — Бих се ръкувал с теб, но половинката ти ще иска да счупи ръката ми, ако те докосна. Ще научиш, че той няма да реагира добре, когато друг мъж приближи твърде близо до теб. За нас това е инстинктивно действие.
Вратата, през която излезе Брийз, се отвори и от там влезе червенокоса жена, облечена с черна тениска, дънки и рокерски ботуши. Огнената ѝ коса стигаше до бедрата. Тя отиде право при Джъстис, прегърна го през кръста и се облегна на него. Погледът ѝ се съсредоточи върху Лорън.
— Аз съм Джеси — усмихна се жената. — Джъстис е мой съпруг и половинка. Чухме какво си направила, за да настроиш онзи задник срещу другите похитители и как си успяла да го подведеш да ни се обади. Изключително съм впечатлена. Справила си се страхотно.
— Благодаря! Бях ужасена и просто извадих късмет.
— Е, всичко свърши и вече си в безопасност. Това е важното.
— Хванахме ги всички.
Джеси се обърна към съпруга си, от когото дойде тази реплика.
— И това също. — Жената отново се съсредоточи върху Лорън. — Надявам се, че няма да възразиш, но организираме малко парти във ваша чест. Винаги, когато някой си вземе половинка, това е голямо събитие и всички му се радват.
Лорън се изненада от новината, но не попита защо го правят.
Джеси изглежда разбра объркването ѝ и обясни.
— При всичките мръсотии, с които медиите ни засипват, враждебно настроените групи и периодичните отвличания, добрите новини са повод за празнуване тук. Надявам се, че нямаш против.
— За нас е чест! — каза Рот и притегли Лорън по-близо до себе си, за да я прегърне. — Ако обичате, може ли да поговорим насаме, преди да се присъединим към вас?
— Разбира се! — усмихна се Джъстис. — Ще ви почакаме навън.
Докато наблюдаваше как двойката излиза, Лорън се зачуди защо Рот искаше да останат сами. Той изчака вратата да се затвори, пусна я, седна на един от столовете и я взе я скута си.
— Ще имаш ли брак с мен?
Тя се изненада, а сърцето в гърдите ѝ пропусна един удар.
— Питаш ме дали ще се омъжа за теб?
— Да. Брак. Това е човешка церемония и семейството ти ще знае, че любовта ми към теб е искрена. Ти си моята половинка и аз искам роднините ти да разберат, че уважавам човешките традиции.
— О, бебчо! Да! Ще се омъжа за теб!
— Добре — усмихна се той. — Надявах се, че ще се съгласиш. НСО урежда сватбата ни и ще имаме и еднакви пръстени.
Очите ѝ се напълниха със сълзи, които тя не се опита да спре.
— Това е много мило и баба ми наистина ще се влюби в теб. Тя щеше да е доволна, че сме заедно, но ще бъде на върха на щастието, че няма да е необходимо да обяснява на всички, че ние просто живеем заедно. Мисля, че церемонията би помогнала и на мен да се чувствам наистина обвързана. Не искам нищо голямо, просто нещо обикновено и весело.
— Ще се погрижа да получиш всичко, което желаеш.
С това я накара да го заобича още повече.
— Можем да го направим днес.
— Днес? — Уау, той не спира да ме удивлява!
Страх помрачи лицето му.
— Това лошо ли е?
— Не. Ни най-малко. За мен няма значение в кой ден, час или на кое място, с удоволствие ще се омъжа за теб. Семейството ми ще ме разбере защо не съм изчакала, но имам една молба.
— Всичко, което поискаш!
— Искам Аманда да присъства.
— Обади ѝ се — Рот кимна към телефона на бюрото в отсрещния край на стаята. — Покани я. Кажи ѝ да дойде, а аз ще информирам за нея на портала. Те ще я доведат при нас.
Лорън се наведе и го целуна. Мъжът изръмжа и завладя устата ѝ, а тя трябваше да му признае, че бързо се учи, когато страстта бушува помежду им. Можеше да целува страхотно. Той беше този, който прекъсна целувката, задъхан и с потъмнял от желание поглед.
— Обади ѝ се и нека побързаме с този брак. Искам да се чифтосам с теб!
— И аз искам!
Вида я вдигна от скута си и я изправи на крака.
— Обади се! Аз ще кажа на Джъстис, че искаме свещеник и пръстени. Когато си готова, ела навън!
Лорън набра Аманда и преглътна поредната доза сълзи. Не можеше да повярва колко се промени живота ѝ от мига, в който влезе в онзи стар склад. Приятелката ѝ вдигна на третото позвъняване.
— Ъм, здравейте?
— Защо звучиш толкова неуверена? Здравей ли е, или не? — пошегува се Лорън.
— Лорън! Видях кой се обажда и не можах да се сетя защо биха ми звънили от Хоумленд.
— Ще се омъжвам.
— О! Боже! Мой! Няма начин! Ти, късметлийска кучко!
— Ще ми дадеш ли назаем синята рокля, която си купи за коледното парти? Много ми харесва!