Тъмнокосият се оттласна от ъгъла, където стоеше тихо, откакто я бяха приковали с белезници към масата. Намръщи се, когато приближи. Оръжията и кобурът му ги нямаше, но това не го правеше да изглежда по-малко опасен. Мъжът спря до нея.
— Може да стане наистина ужасно, ако не спреш да защитаваш гаджето си. Той очевидно не се интересува какво ще се случи с теб, след като те е изпратил на негово място. Сигурно е подозирал, че е капан, щом не се появи лично. — Замълча за момент. — Изпратил те е сама, без защита, знаейки, че нещо не е наред. Разбираш ли това, жено?
— Престанете да ме наричате така! — не можа да устои и им се тросна. — Името ми е Лорън и шефката ми, Мел Хаднър, ме изпрати в този склад. Това е всичко, което зная. Обади ми се на мобилния, докато бях в ресторанта, за да ми каже, че Брент имал някакъв спешен случай. Тя беше заета и ми нареди аз да покажа имота. Не исках, но това ми е работата. Аз съм последната, която наеха в тази фирма, а знаете какво гласи правилото. Последен нает — първи уволнен. Имам нужда от тази работа, затова напуснах ресторанта и ето ни тук.
Устните на мъжа се извиха в зловеща усмивка.
— Току-що показа умението си да лъжеш. Каза, че не излизаш на срещи. Сама ли вечеряше?
— Бях с приятел.
— Разбирам. Всички мъже, с които споделяш секс, ли наричаш свои приятели? От колко време сте приятели с Бил? — От него се разнесе странен животински звук. — Престани да лъжеш! Ти си точно типът жена, който Бил харесва. Разпитахме много от жените, с които е правил секс. — Той се приближи, наведе се малко, а слънчевите му очила го правеха да изглежда още по-зъл. — Не можеш лесно да ни заблудиш. Бил не е мъж, който би трябвало да предпазваш, тъй като самият той не те е защитил. Сега е на свобода, а ти не си. Изглеждаш интелигентна. Това само ще те нарани.
— Вечерях с приятелката ми Аманда. Не извъртайте думите ми и спрете да ме обвинявате, че се чукам този загубеняк. Той не е мой тип. Ще го кажа отново. Не бих го докоснала и с петметрова пръчка! — Облегна се в стола и се втренчи в слънчевите му очила, опитвайки се да потисне желанието си да изкрещи от безсилие.
— Няма да те освободим, докато не хванем Бил. Това ти го обещавам!
Лорън му повярва и гневът ѝ отново се превърна в страх. Щяха да я държат като заложник, докато хванат колегата ѝ. Това беше повече от шокиращо.
— Не можете да го направите! Моля ви! Просто искам да си отида у дома. Ако е за пари — колко ви дължи той? Ще се опитам да платя. Каквото е нужно, само моля ви, пуснете ме!
Мъжът се приближи още. Лорън се уплаши, но той изведнъж се извърна бързо.
— Не мога — изръмжа тъмнокосият.
Тя преглътна, но русият зае неговото място. Наведе се над нея.
— Сега си готова да платиш дълговете му, но не спиш с него? Лош лъжец си.
— Не това имах предвид. Страх ме е, а вие не вярвате на истината, така че ще направя всичко, което поискате, само за да ме пуснете.
— Той не ни дължи пари.
Лорън изгуби всякаква надежда. Тези типове бяха престъпници и вероятно щяха да я убият. Тя се вгледа в мъжа и опита да го убеди в своята искреност.
— Разбрали сте грешно. Единственото, което направих, беше да отговоря на телефона, когато шефката ми се обади, за да покажа имота. Това е. Не ме интересува, ако искате да пребиете Брент. Той го заслужава, защото е истински мръсник, но аз съм напълно невинна.
— С Брент ли вечеряше? Просто ни кажи истината, ако искаш да се махнеш от тук.
— Искате да ви излъжа ли? Ще го направя. Вечерях с приятелката си Аманда, но ще кажа всичко, което пожелаете, ако това ще ви направи достатъчно щастливи, за да ме пуснете.
Мъжът си пое дълбоко въздух.
— Разбирам.
— Сега ми вярваш, нали? Не спя с Брент.
Мъжът се задвижи с невероятна скорост. Лорън не мислеше, че човек би могъл да реагира толкова бързо. Дори нямаше време да ахне, когато ръцете му я сграбчиха за кръста, обърнаха я и я хвърлиха по гръб върху масата. Белезниците болезнено се впиха в китките ѝ, които сега бяха опънати над главата.
Сърцето на Лорън заби лудо и невероятен ужас скова тялото ѝ, когато русокосият се надвеси над нея. Неговата тежест накара масата да се наклони, докато главата не се оказа по-високо от краката ѝ, а пръстите му стиснаха челюстта ѝ. Държеше я прикована с една ръка около кръста и дълбоко от гърлото му се изтръгна ръмжене. То наподобяваше звука от злобно куче.
— Повече няма да се правя на добър. Не горя от желание да нараня жена, но щом е необходимо, ще го направя. Видя ли канала на пода? Така по-лесно се почиства кръвта.