— Шадоу! — Тъмнокосият го хвана за рамото. — Мога да подуша страха ѝ дори през този ужасен парфюм. Стига толкова! Каза каквото трябва, но отиваш твърде далеч в опита си да я накараш да сътрудничи. Нека ѝ дадем време, за да осъзнае ситуацията. Всички имаме нужда от почивка.
Русокосият освободи Лорън.
— Постарах се да не я нараня.
Мъжът отдръпна ръцете си от тялото ѝ и двамата напуснаха стаята. Вратата се затръшна след тях и ясно се чу изщракване, когато я заключиха. Младата жена се загледа в жълтата светлина, висяща над главата ѝ, и почувства през дрехите студения метал на масата.
— О, Господи! — прошепна. Щяха да я убият и нямаше да повярват на нищо, което им кажеше. Брент сигурно дължеше пари на мафията или нещо подобно. Тези момчета имаха стая за мъчения и тя беше проектирана така, че почистването след убийствата да бъде по-лесно.
Лорън опита да се извърти, за да слезе от масата, но без резултат. Ръбовете на масата имаха тези ужасни ограничителни бордюри, вероятно за да не се разлива кръвта отстрани, а и силата на гравитацията я държеше на място, тъй като тялото ѝ практически висеше на китките ѝ. Лорън погледна надолу към краката си и видя канала. Позицията ѝ го позволяваше, понеже масата беше под наклон.
Вратата внезапно се отвори. Младата жена ахна, обърна глава и се втренчи в плешивия мъж, който влезе. Благодарение на ярката светлина успя да различи добре чертите му, но въпреки това ѝ изглеждаха странни. Струваше ѝ се, че нещо не е съвсем наред с тези негови изпъкнали, широки скули, а сините му очи гледаха все така пронизващо и ледено, както си ги спомняше. Все още носеше униформата, но оръжията му ги нямаше. Мъжът кръстоса ръце пред широките си гърди, демонстрирайки яки бицепси, които опъваха материята на ризата му, и ѝ отправи усмивка, от която можеше да замръзне и ада.
— Беше ми казано, че отказваш да говориш и защитаваш Бил. Те не вярват, че ще се пречупиш от страха, който предизвикват в теб, когато са се опитали да те сплашат.
Той имаше груб и дрезгав глас, който само подчертаваше страшния му вид. Лорън отвори уста, но не можа да изрече нито дума.
— Не играя игри и не ми пука какво пише в инструкциите за разпит и тактика на сплашване. Ще бъда откровен. — Той облиза устни. — Знаем, че си жена на Бил. Ароматът ти те издава. Този, който е на теб, е любимият му. — Погледът му се сведе към гърдите ѝ. — Всичките му женски имат големи гърди, точно като твоите. — Той отпусна ръце встрани на тялото си и тръгна напред, докато не стигна до масата и я погледна от високо. — Смърдиш на негово притежание.
Умът ѝ се изключи, младата жена бе твърде уплашена, за да мисли нормално.
— Какъв аромат?
— Парфюмът, който носиш. Той е рядък и е същият, който дава на всички жени, с които спи. Миризмата му е отвратителна и обърква обонянието ни, но вероятно затова го е избрал. За да скрие важни неща от нас.
Ужас връхлетя Лорън, когато мъжът се наведе по-близо, опря ръце от двете страни на талията ѝ и върна масата обратно в хоризонтално положение. Приближи лице до нейното и младата жена видя смъртта си в студените му очи. Мъжът беше наистина ядосан, говореше шантави неща, които тя не разбираше, но беше невинна, дявол да го вземе. Никога не бе спала с Брент. Той беше глупак, арогантен задник, а колкото до парфюма ѝ…
— Получих го на Коледа, когато си разменяхме подаръци — каза бързо. — Може би той е бил този, който го е купил. Не знам! Кълна се, не знам! Този парфюм беше подаръкът, който получих. На всички ни беше казано да донесем нещо на коледното парти и след това теглихме жребий. Ако това е любимият парфюм на Брент и се намира трудно, тогава сигурно той го е донесъл. Никога не съм спала с този човек.
Мъжът бавно поклати голата си глава, изръмжа тихо и се надвеси толкова ниско над нея, че дъхът му опари лицето ѝ. Наскоро бе пил кафе.
— Грешен отговор. Ще ми кажеш къде е и ще ми помогнеш да го намеря. Не знаеш какво чудовище се опитваш да защитаваш, малка жено — изръмжа думите гологлавият. — Убил е жена, която е била обичана, и аз познавам същата загуба. Все още не съм открил животното, което уби моята, но ще отмъстя за другите.
С широко отворени очи, Лорън погледна разярения мъж. Той беше бесен отвъд рационалното и това я уплаши още повече.
— Не спя с Бил! — изкрещя в лицето му тя. — Независимо колко се опитвате да ме изплашите, аз така или иначе не съм спала с Бил. Не защитавам никого. Не знам къде е, иначе бих ви казала!
Устните на мъжа се свиха в тънка линия.