— После да не кажеш, че не съм те предупредил.
Скимтене, което тя дори не опита да потисне, се откъсна от устните ѝ. Щеше ли да я измъчва? Да я удари? Ако знаеше къде е Брент, щеше да му каже на секундата. Защо не ѝ вярваха?
Изведнъж ръцете на мъжа хванаха полата ѝ и я дръпнаха силно. Тревожни сигнали зазвучаха в главата на Лорън, когато долната половина на тялото ѝ се оказа гола, а унищожената дреха — хвърлена на пода. Студеният въздух от стаята лъхна бедрата, ханша и долната част на корема ѝ. Лорън отвори уста да изкрещи.
Леденият поглед на мъжа срещна нейния и той поклати глава, предупреждавайки я да не вика. Младата жена беше така вцепенена от страх, че не успя да издаде нито звук, дори не можеше да си поеме дъх. След това той хвана блузата ѝ, разкъса я и я разтвори широко. Остави я по бикини и сутиен. Отдалечи се леко, за да разгледа всеки оголен сантиметър от тялото ѝ.
Просто се опитва да я уплаши, надяваше се Лорън. Но после с ужас видя как мъжът посяга, сваля бронежилетката си и я хвърля. След това издърпа през глава пуловера си и откри кожа. Много кожа. И много мускули, които потвърждаваха предположението на Лорън, че мъжът сигурно е прекарал години в затворническия двор, вдигайки тежести, докато е излежавал присъдата си.
— О, Господи! — най-накрая промълви тя, отново способна да диша, тъй като страхът я накара да се задъха. — Не прави това!
Той вдигна глава, сините му очи пламтяха от ярост, а пръстите му започнаха да разкопчават колана.
— Къде е Бил?
— Не знам!
Гологлавият изръмжа.
— Лоялността ти към него приключи. Ще ми кажеш каквото искам да знам. Той повече не е твоят мъж. Аз съм! Името ми е Венджънс и ти си моя.
Той свали колана. Лорън се зачуди дали ще я удари с черната кожа, но мъжът просто го пусна на пода. Тя изпищя, когато разтвори панталоните си, давайки ясно да се разбере, че ще я изнасили. Младата жена опита да се претърколи. Паника ѝ даде сили да пренебрегне болката в китките, причинена от трескавото движение, което накара белезниците да се забият в кожата ѝ.
Хващайки я за бедрото, гологлавият я притисна към масата. Лорън обърна глава. Панталоните му бяха отворени и смъкнати надолу, понеже се бе спуснал бързо към нея. Той не носеше бельо. Видя членът му, нещо, което не можеше да пропусне, тъй като беше голям и възбуден. Още един писък се откъсна от гърлото ѝ и тя вдигна колене, опитвайки се да го изрита.
Свободната му ръка притисна бедрата ѝ обратно и той използва тежестта си, за да я прикове на място. Наведе се над нея толкова ниско, че носовете им почти се докоснаха и я погледна със студените си сини очи.
— Не се бори с мен! Вече не принадлежиш на Бил. Няма да ти причиня болка, но ще се научиш да се наслаждаваш на докосването ми.
Лорън затвори очи и изпищя.
Вратата се отвори с трясък и се удари в стената.
— Какво става тук? — Думите бяха произнесени от суров, дълбок глас. Лорън отвори очи и обърна глава. Тъмнокосият мъж беше нахълтал в най-лошия ѝ кошмар.
Той се придвижи бързо, хвана Венджънс и го откъсна от нея. Лорън лежеше там, неспособна да направи друго, освен да гледа как двамата мъже се изправят един срещу друг. По-високият, все още с тъмните очила, застана между нея и другия мъж.
— Махай се, Рот! Тя вече не е твой проблем. — Гологлавият мъж опита да го заобиколи, за да се върне при нея.
— Няма да направиш това! — Тъмнокосият имаше име — Рот. Ръцете му се свиха в юмруци, когато се премести, за да застане отново между тях. Ръкавиците му ги нямаше и тя можа да види загорялата кожа. — Няма да ти позволя да я нараниш! Ние не сме като тях. Само се опитвахме да я сплашим, за да проговори, но ти отиде твърде далеч.
— Тя няма да го защитава повече — озъби се гологлавия. — Не иска да говори, но ще си промени решението за това дали да ни помогне да намерим това чудовище. Махни се! Тя е негова жена, а той ни дължи един живот. Отмъщението е мое, Рот. Аз предявявам претенциите си към нея. Тя ще заеме мястото на убитата ми жена.
Рот не помръдна.
— Тя не е наш враг. Не може да я вземеш и да замениш с тази жена любимата, която си загубил. Не мислиш рационално. Аз също ги мразя. Не мога да я погледна, без да се сетя за това, което ми бе сторено. Има бледа кожа, меко тяло и си спомням часовете, в които бях дрогиран, докато ме насилваха да им давам проби. Образите на такива като нея бяха използвани, за да получат каквото искат. Знам, че тя не е виновна и няма да я нараня заради това, което други са ми сторили. Успокой се, Венджънс!
Другият само изръмжа в отговор.
— Познавам гнева. И аз го изпитвам. Тя не знае кой в действителност е Бил, иначе нямаше да го защитава. Той се преструва, че продава имоти, а жената вярва, че ние сме наемници, които събират пари от длъжници. Той я е изпратил на негово място с надеждата, че ще я убием. Ако държеше на нея, не би го направил.