— Искам я! Тя е моя! — настоя грубо Венджънс.
Рот се приближи.
— Направи го и ще те намрази. Няма да го позволя. Вече ми тежи вината да я гледам как страда, докато Шадоу се опитваше да я подчини със страх. Спомняш ли си жената, която е притежавала сърцето ти?
Другият мъж сведе глава, на лицето му се изписа болка.
— Да.
— Тази жена никога няма да я замени. Никога няма да погледне към теб по начина, по който твоята те е гледала или да приема докосването ти. Не можеш да я принудиш да чувства онова, което си имал с друга и няма да запълни празнината от загубата.
Когато Венджънс вдигна глава, по лицето му се стичаха сълзи.
— Липсва ми!
— Знам. — Рот посегна и го стисна за рамото. — Ще открием всички, но това, което правиш, не е правилно. Ние не нараняваме жени. Едно е да използваш страха им, за да ги накараш да говорят, но насила да се размножаваш с тях е нещо, което само нашият враг би направил. Разходи се, позволи на гнева си да се охлади и се погрижи за нуждите си. Ще ти помогне.
Гологлавият се наведе, грабна захвърлените си дрехи и се втурна през вратата. Лорън беше объркана, уплашена и наранена. Беше очевидно, че бандитите са луди.
Рот бавно се обърна и младата жена не беше сигурна какво ще направи.
— Добре ли си?
— Не. — Горещи сълзи се стичаха по бузите ѝ сега, след като опасността отмина. Едва не я изнасилиха. Никой не би бил добре след такова премеждие.
— Спокойно! — Гласът му се снижи до дрезгав шепот. — Ще се погрижа за теб.
Лорън не знаеше дали това беше добре, или не. Дали това не означаваше, че ще я убие? От тях вече можеше да се очаква всичко.
Той се приближи и от разтворените му устни излезе мек звук.
— Китките ти кървят.
Мъжът хвана масата и я наклони така, че тежестта ѝ да не опъва повече белезниците. Нежни, топли пръсти внимателно докоснаха наранената ѝ кожа близо до охлузеното място. Отключи белезниците и я освободи.
Лорън свали ръцете си, покри сутиена си с длани и се втренчи в надвесеното над нея лице. Потръпна, когато той я докосна отново, но ръката му само придържаше врата ѝ, докато ѝ помагаше да седне.
— Ще сваля ризата си, за да ти я дам. Стой спокойно. Дрехите ти са унищожени, а сигурно ти е студено. — Поколеба се. — Имам аптечка в стаята си. Там никой няма да те нарани.
Младата жена подсмръкна, опитвайки да се пребори със сълзите си.
Мъжът се подвоуми.
— Толкова съжалявам! — Гласът му прозвуча дрезгаво, като в него се прокрадваше искрено извинение, и тя осъзнаваше, че е искрен. — Това отиде твърде далеч. Ние просто искахме да те изплашим. Мислеше си най-лошото за нас, а ние имахме нужда да намерим Бил. Никой не трябваше да те нарани истински. Дори Шадоу внимаваше да не те насини, когато те обърна върху масата. Ръцете му те предпазваха да не си нараниш главата или да се удариш твърде силно. Все пак ме разтревожи достатъчно, за да прекратя разпита ти, когато видях твоята реакция. Едва не го ударих, защото не можех да понеса да те гледам толкова уплашена. Ти си дребна и аз много съжалявам! Затова излязохме. Обсъждахме как да те накараме да ни съдействаш, без да използваме твоя страх.
Рот се отдръпна и Лорън за пръв път забеляза, че бронежилетката, с която беше по-рано, липсва. Той съблече ризата през глава, като успя да задържи очилата си и младата жена се зачуди защо ги носи вътре в стаята. Може би, за да не го идентифицира по-късно и това отново ѝ даде надежда, че в някакъв момент ще оцелее от това изпитание. Разбира се, беше видяла лицето на гологлавия, което беше лошо.
Рот я спаси от ужасна съдба. Това трябва да имаше значение, а и се бе извинил няколко пъти. Може би беше престъпник със съвест, въпреки ужасния прякор. Тя можеше да го използва. Започна да разработва наум план, искаше той да я види като личност. Беше чела някъде, че ако похитителят се сближи с жертвата, шансът за оцеляване нараства.
— Благодаря! — Беше трудно да изрече думите.
Не можеше да не забележи колко мускулест беше. Може би с Венджънс са споделяли обща килия, тъй като изглежда и двамата бяха прекарали много време в тренировки. За да се сдобият с такива тела, би трябвало да са работили усилено. Докато Рот обръщаше ризата си откъм лице, Лорън се загледа в плоския му корем и перфектните плочки на него. Вдигна поглед към ръцете му и потрепери от начина, по който се свиваха мускулите там. Лорън нямаше да бъде тази, която да му предложи да се откаже от престъпния живот и да започне кариера в състезанията по бодибилдинг. Най-вероятно би ги спечелил.