Подаде ѝ ризата.
— Вземи, жено! Моля те, позволи ми да ти помогна! Искам да успокоя част от страховете ти.
— Името ми е Лорън — каза и пое дрехата с треперещи ръце. Докато я обличаше, забеляза, че материята бе запазила топлината на тялото му и неговият мъжествен аромат. Беше ѝ голяма — нещо, което я накара отново да потрепери, тъй като не беше дребна жена. Това само подчертаваше колко по-голям е той. Дръпна краищата надолу, за да скрие бельото си от него.
— Нека ти помогна!
Младата жена се вцепени, когато мъжът започна да навива твърде дългите ръкави, разкривайки ръцете и наранените ѝ китки. Спря, когато ги вдигна почти до лактите ѝ. Станаха малко обемисти, но поне нямаше да се изцапат с кръв от драскотините, причинени ѝ от белезниците.
— Боса си, а подът е студен. Не се плаши! С мен си в безопасност.
Това бе единственото предупреждение, което получи, преди да я вземе на ръце, да я притисне към топлата си кожа и да се обърне заедно с нея. Отиде до вратата и я изнесе в коридора. Лорън не се възпротиви, стисна здраво устни и се пребори със страха си.
Бъди добра с похитителя и може би и той ще бъде добър с теб.
Рот беше бесен, докато носеше жената по коридора към стаята си. Радваше се, че реши да я провери, когато чу писъците ѝ. Почувства се много виновен, докато наблюдаваше как Шадоу използва предположенията ѝ за тях срещу самата нея. Страхът караше хората да говорят, но му беше трудно да я гледа как трепери понякога.
Кръвта му кипеше от поведението на Венджънс. Един мъж не можеше просто да принуди една жена да бъде негова. Защо той не го знаеше? Може би не трябваше да го взимат в екипа. Фактът, че Венджънс я бе наранил и я бе съблякъл, го караше да желае да го пребие. Никой не трябваше да наранява физически една жена.
Пое си въздух и преглътна ръмженето. Лорън беше толкова мека и миришеше толкова приятно, а усещането да я държи в ръцете си го възбуждаше. Бузата ѝ почиваше на гърдите му, копринената ѝ коса леко го гъделичкаше и той прехапа силно долната си устна. Последното, от което тя се нуждаеше, бе да се страхува от него, а това щеше да стане, ако осъзнаеше как му въздейства. Чувстваше се объркан от влечението, което изпитваше към нея.
Беше трудно да отвори вратата със заетите си ръце, но се извърна настрани и я внесе вътре. Затвори с крак и огледа празната стая. Беше квадратна, с тъмни тухлени стени и бетонен под. Имаше само легло с нощно шкафче и баня. Постави младата жена на леглото и му се прииска завивките да бяха по-меки.
— Стой тук.
Големите сини очи го гледаха с тревога. Вината го разяждаше отвътре. Тя беше мъниче в сравнение с жените, с които бе свикнал, очевидно по-мека и не се справяше добре със стреса. Ръцете ѝ трепереха, докато дърпаше ризата му и се опитваше да покрие сините си бикини и горния край на млечнобелите си бедра. Изглеждаше така, сякаш очакваше, че ще я нападне. Не можеше да я вини за развинтеното ѝ въображение след онова, което ѝ бе сторил Венджънс.
— Спокойно — каза меко Рот и се отдалечи, опитвайки се по този начин да ѝ покаже, че не е заплаха за нея. — Не бягай! Няма къде да отидеш, а и Венджънс е там, отвън. — Не му харесваше да я плаши, но сметна, че само това би подействало. Разширените ѝ от ужас очи му показаха, че е бил прав. — Ще взема аптечката, за да се погрижа за нараняванията ти.
Той бързо се обърна, отиде в банята и светна лампата. Аптечката представляваше бяла кутия с червен кръст отгоре и беше окачена от вътрешната страна на вратата. Жената не се бе опитала да избяга, докато го нямаше. Седеше свита на леглото му, увила ръце около кръста си.
Лорън се стресна, когато мъжът коленичи до нея. Сърцето на Рот препускаше лудо от непосредствената им близост, но жената се нуждаеше от медицинска помощ. Екипът на Тим щеше да се върне чак на сутринта, което означаваше, че няма кой друг да се погрижи за нея. Брас беше горе и говореше по телефона с Джъстис, а Шадоу вечеряше. Със сигурност нямаше да допусне Венджънс да я доближи отново.
Остави аптечката долу, отвори я и опита да пренебрегне реакциите на тялото си към нея. В ума му изплуваха спомени как изглеждаха човешките жени голи. Поток от образи премина през съзнанието му от филмите, които бе принуждаван да гледа — жени, които сами докосват телата си. Едва успя да преглътне ръмженето, което се надигна в гърлото му. Бързо дойде и страхът. Той беше предразположен да реагира на човешки жени и не беше сигурен дали може да се довери на себе си, когато е насаме с някоя.