— Нека погледна китките ти. — Трепна, когато гласът му прозвуча по-дълбоко, отколкото бе възнамерявал.
Младата жена предпазливо протегна едната си ръка към него. Раните не бяха дълбоки — само драскотини, и през него премина вълна от облекчение. Нямаше да ѝ бъде необходима по-специализирана медицинска помощ. Рот се забави при изваждането на необходимите неща, докато се бореше с нарастващото желание.
— Тук ли живееш? — Лорън огледа наоколо.
— Да.
Тя прехапа долната си устна и привлече вниманието му. Връхлетяха го спомени за други жени, които правеха същото, докато стенеха от удоволствие. Техните ръце галеха гърдите им, докосваха интимното местенце между разтворените им бедра. Кръвта нахлу в члена му, сърцето му заби силно и въздухът замръзна в дробовете му. Гласът ѝ го принуди да се концентрира върху нещо по-различно от реакциите на тялото му към тези проблясъци от миналото.
— Защо? Имам предвид, ние сме под земята, нали?
Рот отказа да ѝ отговори. Отвори спирта и намокри един памучен тампон.
— Това може да щипе.
От нея се чу тих звук. Рязко си пое въздух, когато мъжът сложи тампона върху една от по-дълбоките драскотини. Спомни си нещо, което бе виждал по телевизията, когато опитваше да се приспособи към външния свят. Майка беше духнала върху раната на детето, за да облекчи паренето. Наведе се и направи същото за Лорън.
— Помага ли?
— Да. Благодаря ти!
Рот бързо почисти и превърза и двете китки. Прибра нещата обратно в аптечката, затвори я и се изправи. Просто искаше да се отдалечи от нейния подлудяващ аромат.
Когато спря пред вратата на банята и се обърна, забеляза, че жената го наблюдаваше. Сърцевидното ѝ лице беше привлекателно, както и странният ѝ нос. Изглежда имаше навик да хапе плътната си долна устна.
— Няма да те издам на полицията. Искам това да е ясно. Не ме интересува какво ще правите с как-му-беше-името, не е моя работа, но искам да изляза от тук жива. Кажи ми какво трябва да направя! Искаш ли да подпиша клетвена декларация или нещо друго, че няма да отида при ченгетата? Ще го направя.
— Не се притеснявам, че ще отидеш в полицията.
Остана шокиран, когато очите на Лорън се напълниха и сълзи се стекоха по бузите ѝ. Тя не си направи труда да ги изтрие. Младият мъж пристъпи предпазливо към нея, притеснен, че ѝ е причинил болка, докато е почиствал раните. Следващите ѝ думи го накараха рязко да спре.
— Ще направя, каквото поискаш, само не ме убивай, моля те! Имам цял списък с неща, които искам да направя, преди да умра, а не съм изпълнила и едно от тях.
— Няма да те нараня.
— Да. Затова криеш лицето си. — Посочи към него. — Искаш да си сигурен, че няма да видя очите ти. Да не би да се опитваш да ме изплашиш още повече? Защото се получава. Това може би е някакъв извратен начин да се забавляваш, но на мен не ми е смешно. Аз съм уморена, гладна и уплашена. Имаш ли изобщо сърце? — Вдигна ръка и избърса сълзите си.
— Не ги нося, за да те плаша. Намеренията ми са точно обратните. Нося ги, за да не се страхуваш от мен.
— Огромна грешка!
Рот се поколеба.
— Не се плаши! Кълна се, че няма да те нараня! Човеците се боят от нас.
Очите ѝ се разшириха.
— Човеците? А ти какво си? Извънземен? — Лорън се намръщи. — Мамка му! И ти ли си смахнат? Наистина ли? По дяволите!
Рот посегна и бавно свали очилата. Гледаше я спокойно, а тя пребледня. Отвори уста, затвори я, но нищо не излезе от нея. Той си помисли, че щом не изкрещя, това е добър знак.
Глава 3
Лорън знаеше, че е зяпнала Рот. Очите му бяха толкова странни. След като събра парчетата, всичко си дойде на мястото. Ясно защо изглеждаше толкова мъжествен.
— О, Господи!
— Не се плаши.
Шегува ли се? Облекчението беше моментално и страхът си отиде.
— Не си бивш затворник, който работи за мафията. Ти си Нов вид, нали?
Той кимна рязко.
— Вие не просто имате странни прякори. Това са всъщност имената ви!
— Да. — Устните му се извиха. — А и не мисля, че имената ни са странни.
— Повечето мъже имат имена като Джо или Ралф, но може би не трябваше да използвам думата „странни“. Знам, че Новите видове имат имена като Джъстис и Фюри. И двамата съм ги виждала по телевизията и чух или май прочетох някъде, че всички вие избирате имена, които означават нещо за вас. Значи наистина си Нов вид. Никога не съм срещала някой като теб на живо.
— Да, Нов вид съм.
— Не знаех, че някои от вас имат къса коса. Трябваше да се досетя, когато видях скулите ти, а и този нос… Проклятие! Чувствам се глупачка, че не се сетих по-рано. Само дето очите на гологлавия мъж са наистина странни, а и той не изглежда точно като теб.