Тим се намръщи.
— 919 и 922 са от различни съоръжения? Сигурен ли си? Те са само на няколко номера един от друг.
Фюри се облегна на отсрещната стена на стаята.
— Това няма значение. Според това, което научихме от разпитаните служители на Мерикъл, имало е един генетик, който ни е създал. Всички сме родени на едно място и изпратени в различни съоръжения след това. Номерата ни нямат връзка с това, къде сме изпратени.
Джъстис се обърна към 922.
— Защо искаш да си част от екипа?
Мъжът също се поколеба, може би опитвайки да формулира внимателно думите си, преди да говори.
— Мерикъл ми дадоха половинка, но я убиха. Не спя добре нощем. Аз също не съм общителен и искам да заловя хората, които ни нараняваха, за да ги накарам да си платят. Тук се чувствам безполезен, но това ще ми даде цел. — Той изръмжа последните думи. — Нямам причина да съществувам и се нуждая от такава.
Джъстис се намръщи, но погледна към Тим.
— Разбирам защо си загрижен, но повечето от моите хора не искат да отидат да живеят в твоя свят. Всички ние обаче се съгласихме, че е предимство да има някои от моите мъже в твоя екип. Те могат да идентифицират част от служителите на Мерикъл, имат по-добри сетива и би било предимство за всички ни, ако този съвместен проект успее. Освен това е много рисковано да ги изпратим във външния свят, независимо от мерките за сигурност, за които се договорихме, като да живеят в мазето на щаба на специалния екип. Обиколих мястото и то е доста подобно на клетките, в които бяхме държани. Много Видове биха имали проблем с това, след като са живели извън тази среда толкова дълго, но тези тримата са доброволци и познават условията за живот. — Той замълча за момент. — Няма други.
— Бихме могли да им заповядаме — призна Фюри. — Просто не искаме да го правим.
Джъстис кимна в съгласие.
— Не искаме да го правим. Беше им дадена свобода и не възнамеряваме да ги принуждаваме да я жертват. Тези тримата са достатъчно нови, за да не се травмират от тесните пространства за живеене. Разбираме притесненията ти и аз съм съгласен. — Той погледна към Брас.
Брас си пое дълбоко въздух.
— Аз ще отида с тях. Нямам половинка. — Той погледна към Фюри и Джъстис, преди да се обърне към Тим. — Свободен съм от известно време. Тренирал съм с някои от твоите хора и те ми имат доверие. Аз ще съм начело на тези тримата и те ще бъдат моя отговорност. Ще ги върна обратно, ако забележа някакъв признак, че са нестабилни.
Тим кимна.
— Добре. Съгласен съм. — Той погледна към 919, 922 и 358. — Обаче ще трябва да се впишат в екипа ми. Дългата коса трябва да изчезне, трябва да носят слънчеви очила, за да скрият очите си и това може да разсее хората достатъчно, за да не забележат чертите им. Настоявам поне един член на екипа ми да е назначен на пост горе всяка вечер. Твоите хора не могат да шофират и няма да правят нищо без мое разрешение.
— Добре е да назначиш някой, който да ги кара. — Джъстис взе химикалка от бюрото.
— Чакай — изръмжа Брас. — Склонен съм да направя много, за да успее мисията, но няма да си отрежа косата.
Джъстис го погледна и се усмихна.
— Забравих. Съжалявам! — Той погледна към Тим и сви рамене. — Той е против отрязването на дългата коса. Докато бяхме затворени, ни бръснеха. Брас има белези, които не иска да вижда отново. Ще я сплита.
— Трябва да се впише. — Тим поклати глава. — Това няма да свърши работа.
— Може да носи шапка. Виждал съм някои от мъжете в екипа ти да го правят. — Джъстис присви очи от гняв и чертите му станаха строги. — Ти получаваш заповеди от мен и така ще бъде.
919 забеляза, че човекът отстъпи веднага, но не изглеждаше доволен от това.
— Добре. Той може да носи шапка, но другите се подстригват.
— Видях един от твоите мъже отвън и той е обръснат. Аз ще се съглася на това — каза 922 и прокара пръсти през косата си. — Няма да ми липсва.
— Да отрежеш косата си къса е добре, но както решиш. — Тим Оберто се намръщи към Джъстис. — Трябват им имена.
Джъстис погледна към 922.
— Избери си.
— Венджънс1. Искам го за моята жена.
— Мамка му! — измърмори Тим.
Джъстис погледна към Брас, после към Фюри и отново към 922.
— Венджънс да бъде. Само дръж нрава си под контрол или ще бъдеш изпратен обратно.
— Разбрано.
Джъстис погледна към 358.
— Имаш ли някакво име предвид?
Той сви рамене.
— Харесвам филмите за Елвис.
Джъстис се усмихна.
— И аз ги харесвам, но е твърде очевидно. Съмнявам се, че хората ще пропуснат да се пошегуват с теб. Втори избор?