Выбрать главу

Рот се усмихна.

— Знаеш ли какви барове?

Лорън сви рамене, но изведнъж си спомни нещо.

— Не знам къде живее, но е споменавал, че има един зад ъгъла до тях и той го посещава често. Разказваше на някой, че не трябва да се тревожи, че ще го хванат за ШНС, защото се прибира пеш.

— Какво е ШНС?

— Шофиране в нетрезво състояние. Предполагам, че доста се напива. Незаконно е да шофираш след употреба на алкохол.

— Имам адреса му и ще накарам да проверят. Благодаря ти!

— Може ли да попитам нещо?

Младият мъж не отговори и тя предположи, че това означава „да“.

— Според всичко, което съм чела или чула за Новите видове, живеете в Хоумленд или в Резервата, но вие сте тук. Защо?

Рот пое дълбоко дъх.

— Въпреки че е опасно да напускаме земите на Новите видове, някои от нас искат да открият хората, които са ни наранявали. Бил е начело на списъка ни на тези, които искаме да намерим. Ще трябва да ги изправим пред правосъдието, за да платят за престъпленията си или… да ги убием. Дали ще живеят, или не — зависи от желанието им да се предадат. Сформирахме малък екип, който да ги проследи и залови. Също така работим със специален отряд от хора, служители на НСО, които в момента не са тук. Това е тяхната база. Те имат домове на друго място. За нас не е безопасно да живеем с тях и затова оставаме тук, в мазето, където е сигурно. Това е съвместно начинание на Организацията на Новите видове и правителството.

— Не бях чувала за този специален екип от хора, но е добре, че ги има и те ви помагат да намерите онези, които са ви изтезавали. — Тя се поколеба. — На ваша страна съм и искам да арестувате Брент, имам предвид Бил. Сега, след като се изяснихме, може ли да си вървя.

Той бавно поклати глава.

— Знаеш кои сме и че сме по следите на Бил. Би могла да го предупредиш. Дори и да не искаш, може да ни издадеш случайно като го погледнеш по различен начин, след като знаеш истинската му същност. Ще трябва да останеш тук, докато бъде заловен или убит.

— Но ако това отнеме дни? Или седмици? Ами, ако никога не го откриете? Имам си личен живот, работа и сметки за плащане. Имам планове за кино с Аманда утре вечер. Не мога да остана тук.

Той се намръщи.

— Съжалявам! По-важно е да намерим Бил.

— Трябва да ме пуснете. Ами ако този… Венджънс дойде отново за мен? — Лорън изпита абсолютен ужас само при мисълта за онова, което за малко щеше да ѝ стори в онази стая за разпити. Тя го разбираше напълно, но на мъжа му хлопаше дъската и за съжаление бе избрал да си го изкара на нея. — Той ме плаши.

Рот се приближи.

— Извинявам се за онова, което се опита да ти стори. То е заради болката от загубата на любимата му. Няма да го повтори сега, когато е осъзнал колко грешно е да позволи на скръбта и гневът да надделеят. Кълна се, че никой няма да опита да те принуди да му станеш половинка!

— Да му стана половинка?

— Би могло да се опише като да бъдеш задържана за заложница на един мъж до края на живота си… и изнасилвана.

Лорън беше шокирана. Рот я бе спасил. Не се страхуваше от него и разбираше защо искаха да я задържат тук. Просто не беше съгласна. По никакъв начин нямаше да предупреди Брент, че дните му на свобода са преброени. Щеше да е услуга към всички жени, ако го заключат завинаги. Човекът беше опасен.

Рот отиде до някакъв шкаф и отвори едно от чекмеджетата. Извади един анцуг и предпазливо я приближи. Тя не се напрегна или уплаши. Той ѝ подаде дрехата.

— Защо не го облечеш. Сигурно ти е студено на краката. Тук долу не е много топло, а полата ти е унищожена. Ще те заведа да хапнеш. Стомахът ти продължава да къркори от глад.

Може да чуе това? Уау! Не само, че имаше невероятно обоняние, но и слухът му трябва да беше страхотен. Прие сгънатите панталони и се изправи, а той отстъпи назад.

— Може да използваш банята.

Човешката жена го интригуваше. Много му се искаше да вярва, че тя няма нищо общо с Бил. Мисълта, че някой толкова мил като нея е позволил да бъде докоснат от това чудовище, го вбесяваше.

Насилието, което Венджънс приложи към нея, я бе разтърсило силно. Това обаче не беше нищо в сравнение със стореното от Бил. Той не беше заплашвал да се съчетае насила с жени в тестовите съоръжения, в действителност направо бе изнасилвал някои от тях за собствено сексуално удовлетворение. Било е единствено, за да докаже възможността си да причинява болка на другите.

Лорън възпламеняваше у Рот емоции, които го караха да се чувства несигурен. Не беше се разпищяла, когато ѝ разкри истинската си самоличност, а изглеждаше облекчена. Това, че беше Вид, беше по-добре от възможността да е наемен убиец. С лекота прие произхода му.