Чувстваше я мека, лека и крехка в ръцете си, когато я носеше към стаята си. Това караше защитническите му инстинкти да забушуват. Лорън Хендерсън беше бедствие в малка опаковка. Прекрасна и съблазнителна, тя го караше да иска да разбере повече за нея, но беше и любопитство, което не можеше да си позволи да задоволи.
Рот беше сериозно повреден, жертва на насилие, а човешките жени съживяваха спомените. От желанието, което тя разпалваше, в него се разля студенина. Онази част от него, животинските инстинкти, които се опитваше да контролира, се бореха да бъдат освободени. Искаше я, но трябваше да устои. Звуците, които идваха от банята, привлякоха вниманието му, докато я чакаше да се върне в спалнята. Щеше да я нахрани, да я предпази от Венджънс и да се фокусира върху простите неща, вместо върху начина, по който кръвта му кипеше от желанието да я подържи отново.
Стаята беше малка — само тоалетна, мивка и душ кабина. Най-необходимото. Онова, което можеше да се види във всяка офис сграда, но не и в нечий дом. Лорън почувства тъга заради Рот, защото трябваше да живее в такава спартанска обстановка.
Анцугът беше огромен, а крачолите — твърде дълги. Трябваше да ги навие, за да не се спъне в тях. Използва тоалетната, изми лицето и ръцете си и отвори вратата на банята.
Рот седеше на леглото. Двойният матрак изглеждаше малък пред масивното му телосложение. Изправи се и бързо я огледа. Намръщен отиде до скрина и извади чифт плътни, бели чорапи.
— Сигурно ти е студено.
Вниманието му стопли сърцето ѝ и я накара да го харесва още повече. Радваше се, че е била толкова далеч от истината, когато го мислеше за бивш затворник и наемен убиец. Не беше страшен, а напротив — беше мило да се тревожи, че може да ѝ е студено от бетонния под. Обу чорапите и също ги нави. Един поглед към ботушите му я увери, че мъжът има огромни крака и чорапите сигурно щяха да стигнат до коленете ѝ, ако ги беше опънала до края.
Рот се поколеба на вратата.
— Ела с мен. На това ниво има малка кухня за нас, заредена с безалкохолни и сандвичи. Имаме и чипс. Извинявам се, но това е всичко, което мога да ти предложа, докато дойде храната ни. Ще се обадя и ще им поръчам да ти донесат сготвено месо.
— Сготвено месо? — Младата жена тръгна след него.
— Ние не харесваме месото си напълно сготвено. Предпочитаме го леко запечено отвън, а отвътре да е сурово. — Той спря, а погледът му я изучаваше. — Може би няма да искаш да ни гледаш как ядем на сутринта. Тогава ще е следващата ни доставка на храна. Няма да забравя да се обадя да ти донесат човешка закуска.
— Не мога да остана до сутринта. Разбирам защо искаш да ме задържиш, но наистина трябва да отида на работа. Нуждая се от нея. Може би не разбираш какво е наем или сметки. Не знам как се справяте с тези неща в НСО, но в моя свят трябва да изкарваш пари, за да имаш покрив над главата си. Почти съм разорена и не мога да си позволя да си взема почивен ден. Трябва да съм там отвън и да показвам имоти, да продавам. Печеля процент от това.
— Извинявам се, че те държим тук, но нямаме друг избор. Бил е твърде опасен, за да рискуваме да ни се изплъзне. Не е лесно да бъдат намерени онези като него. Те използват фалшиви имена и понякога опитват да ни наранят, заради това, че ги преследваме. Те са глупави и вярват, че не заслужават да бъдат наказани заради онова, което са сторили на моя вид. — Погледът му се смекчи. — Знам какво е да бъдеш държан против волята ти, но ти обещавам, че залавянето му ще си е струвало времето ти, прекарано тук.
От решителността в погледа му ставаше ясно, че няма да отстъпи.
— Предполагам, че би трябвало да съм благодарна, че ще се измъкна от това жива. Наистина мислех, че няма да оцелея.
— Никой няма да ти навреди. — Той отвори вратата към коридора. — Моля те, последвай ме и стой близо до мен. Няма къде да избягаш. Асансьорът се задейства с код, а се съмнявам, че би искала да попаднеш на Венджънс след онова, което ти причини.
При тази перспектива по гърба ѝ премина студена тръпка. Гологлавият мъж я ужасяваше. Нищо нямаше да промени мнението ѝ за него след онова, което почти ѝ бе причинил. Бързо се изравни с Рот. Още веднъж се почувства крехка в сравнение с неговото високо, мускулесто тяло. Новите видове бяха много по-едри на живо, отколкото по списанията и телевизията.
Аманда щеше да превърти, когато Лорън ѝ разкажеше какво се е случило и как е била отвлечена от няколко от тях. Новите видове бяха любимата им тема за разговор и дори понякога гледаха заедно специалните предавания за тях. Преди две седмици гледаха документален филм как са били преместени в изолирани и отдалечени места след освобождаването им, за да се адаптират към живота отвън. Репортерът каза, че е било необходимо да се научат да използват дори прости неща като телефон и микровълнова печка. Никое от тези неща не ѝ беше хрумвало дотогава.