Рот излезе от стаята и тя тръгна с него. Нямаше да го изпусне и да рискува да се натъкне на Венджънс. Младият мъж я погледна.
— В безопасност си.
Тя кимна, сигурна, че не би я наранил.
— Знам.
Посочи ѝ с жест да мине пред него.
— Върви напред и ще ти кажа кога да завиеш към кухнята.
— Ако не възразяваш, ще стоя до теб.
— Венджънс няма да те нарани. Вече трябва да се е успокоил и да е променил поведението си.
Лорън облиза устни.
— Но аз не съм. — Не се срамуваше да признае колко уплашена беше. — Той е страшен.
Глава 4
Лорън се чувстваше нервна, докато Рот я водеше надолу по дълъг коридор, който се отваряше към просторна стая, в ъгъла на която беше разположена билярдна маса. В центъра имаше наредени няколко дивана, маси и огромен телевизор, а покрай едната стена беше оформена кухня с голям хладилник, шкафове и мивка. Имаше също трапезна маса и столове. Точно там се фокусира вниманието ѝ и я накара да спре уплашено.
Една ръка я хвана нежно за лакътя и погледът на младата жена се вдигна към лицето на Рот. Той ѝ се усмихна.
— Всичко е наред, Лорън. Това са мъжете, с които работя. Вече си срещала единия от тях.
Той я побутна напред и не ѝ остави друг избор, освен да се приближи към масата. Там, един срещу друг, седяха двама мъже. Единият от тях беше русият от склада, но без очилата и очите му се виждаха ясно. Определено беше Нов вид. За разлика от Рот, той беше синеок, но чертите им бяха подобни. Русият се намръщи, докато гледаше как приближават.
— Това е Шадоу — представи го Рот.
Шадоу погледна събрата си.
— Защо е извън стаята за разпити? — Набързо я огледа. — Толкова ли ти пречеше парфюмът ѝ, докато я разпитваше, че си я накарал да облече твои дрехи? — Той подуши въздуха. — Признавам, че сега ми е по-приятно да съм в нейно присъствие.
Без да му обръща внимание, Рот кимна към третия мъж.
— Това е Брас.
Младата жена се вгледа в неговата кафява коса и почти черни очи. Той също беше огромен, с широки рамене и мускули като на другарите му. И също се мръщеше.
— Защо е тук? Опитвахме се да я сплашим.
Нейният спасител се поколеба.
— Ще го обсъдим по-късно. В момента тя има нужда от храна. Вярвам ѝ, че не е гадже на Бил, а само работи с него. Каза ми, че той обича да ходи в някакъв бар, който е недалеч от жилището му. Тим трябва да изпрати екипа там и да го постави под наблюдение. Може би Бил ще се появи, ако го посещава редовно.
Когато чу стъпки зад гърба си, Лорън се обърна. В стаята влезе Венджънс. Беше се преоблякъл в потник и къси панталони, които не скриваха мускулите му. Беше достатъчен само един поглед и я прониза ужас, по-бързо и от светкавица. Тя изхленчи и се измъкна от хватката на Рот. Препъна се назад и затърси къде да се скрие.
Рот бързо я хвана през кръста и я притисна към гърдите си. Извъртайки се така, че да блокира гледката ѝ към източника на нейния страх, той наведе поглед към нея.
— Всичко е наред, Лорън. Вен няма да те докосне отново.
Пръстите ѝ се бяха вкопчили в ризата му. Не се опитваше да избяга, а напротив — прилепи се към него. Беше я спасил веднъж и тя се чувстваше в безопасност, сгушена в прегръдката му.
— Какво става? — Брас се изправи. — Мога да помириша ужаса, който се носи от нея.
— Това е интересна реакция към Венджънс. Заради обръснатата му глава ли е? Да, наистина изглежда странно. Сигурно е била много объркана, за да не го забележи, когато я измъкнахме от онзи склад? — Шадоу се подсмихна. — Добре ли си, Рот? Имаш ли нужда от помощ, преди да се е покатерила по теб?
Рот изръмжа и тялото срещу нейното се напрегна. Звукът беше гневен и заплашителен. Младата жена щеше да опита да го избута и да избяга, но ръцете му бяха здраво заключени около кръста ѝ. Едната я галеше по гърба, дори когато той издаде още един такъв звук.
— Виждаш ли, Венджънс? Виждаш ли какво направи? Ако не можеш да се контролираш, трябва да се върнеш в Резервата, докато се научиш как да го правиш.
Още едно ръмжене се разнесе из стаята.
— Казах, че съжалявам!
— Съжаляваш за какво? — включи се и Брас. — Какво си направил, Вен?
— Уплаших я — призна той.
— Как? Мисля, че ако можеше да се качи върху Рот, за да избяга от теб, щеше да го направи. — Шадоу звучеше ядосан. — Да не би да си преминал границата?