— Тя е споделяла секс с онова чудовище. — Гласът на Венджънс се задълбочи. — Изгубих търпение. Защитава го, а не трябва. Отивам да се разходя.
Мина доста време, но младата жена не искаше да пусне спасителя си, докато не бъде сигурна, че гологлавият мъж си е отишъл. Най-накрая Брас проговори.
— Какво се е случило?
Рот продължаваше да я гали по гърба.
— Чух писъците ѝ и влязох в стаята. Той беше разкъсал дрехите ѝ и имаше намерение да я обладае, за да я накара да сътрудничи. Мислеше, че ако я направи своя половинка, лоялността ѝ ще се обърне към него.
— Кучи син! — рече Брас през зъби. — Нищо чудно, че реагира толкова силно на присъствието му. Тя добре ли е?
Все още притискайки Лорън към себе си, Рот ѝ каза:
— Той се махна. Вече можеш да ме пуснеш.
Лорън го послуша и отстъпи назад. После надникна иззад Рот, за да се увери, че Венджънс наистина го няма. Страхът ѝ се стопи и тя вдигна поглед към своя герой. Той я гледаше спокойно.
— Благодаря ти! — Тя преглътна.
Рот я докосна и я обърна с лице към другите двама Вида. Сега стояха само на крачка разстояние. Лорън ахна и бързо се дръпна назад. Гърбът ѝ се удари в гърдите на Рот и той обви леко ръце около нея, за да я задържи на място.
— Спокойно — каза ѝ. — В безопасност си.
Шадоу се усмихна, но изглеждаше насила.
— Няма да те нараним. Само се опитвахме да те сплашим, за да ни дадеш информация, но никога не си била в реална опасност. Ние не нараняваме жени.
Изражението на Брас беше мрачно.
— Вен не е трябвало да те докосва по този начин. Ние не толерираме насилственото обвързване или грубото отношение към жени.
— Внимавах да не те нараня, когато те метнах върху масата. — Шадоу се намръщи. — Беше само за да те разтърся леко, но Рот каза, че съм отишъл твърде далеч. Затова ни накара да излезем. Извинявам се!
— Обясних ѝ. Китките ѝ бяха леко разранени от белезниците след борбата да се измъкне от Вен, но ги превързах. — Плавно я отдалечи на няколко сантиметра от тялото си. — Доведох я тук, за да хапне и пийне нещо, стомахът ѝ къркори от глад.
Брас въздъхна.
— Сигурно си мислиш най-лошото за нас. Извинявам се за гнева на Вен!
Рот я пусна.
— Тя не е щастлива, че трябва да остане тук, докато хванем Бил.
— Кой би бил щастлив да е държан като затворник? — Шадоу седна обратно на мястото си, но погледът му остана прикован в Рот. — Учуден съм, че не си му откъснал главата, когато си влязъл там.
— Щях да го направя, ако не се бе успокоил. — Изражението на Рот стана мрачно. — Брас, може би трябва да поговориш с него. Той не трябва да участва в тази мисия, ако не може да контролира гнева си. Нека да се върне в Резервата. Там се справят с разгневените мъже много по-добре, отколкото в Хоумленд.
Брас кимна.
— Ще отида да поговоря с него. — Той спря за момент. — Жената е твоя отговорност, Рот. Изглежда с теб е много по-спокойна, отколкото с останалите от нас.
Рот пребледня.
— Мислех, че можем да я предадем на специалния отряд и те да се погрижат за нея.
Шадоу поклати глава.
— Не. — Сините му очи обходиха тялото на Лорън по цялата дължина. — Бих се чувствал по-добре, ако е с нас. Сигурен съм, че са добри хора, но не ги познаваме достатъчно, за да им се доверим да се погрижат за жената. Ние я доведохме тук. Отговорността за нейната защита е наша, докато бъде освободена.
— Да, отговорността е наша — съгласи се и Брас. — Знам, че не е нужно да го казвам, но не я оставяй с Вен. Сигурен съм, че сега той е добре, но поведението му е притеснително. Вероятно не е толкова стабилен, колкото изглеждаше. Всички сме под голямо напрежение на тази мисия. Сигурен съм, че и жената не би искала да е сама с него.
Рот се намръщи.
— Къде да я държа?
— Близо до теб. — Брас сви рамене.
— По-добре ти, отколкото аз — кимна Шадоу.
Лорън погледна към тримата мъже. Брас изглеждаше безразличен, на Шадоу като че ли му бе неудобно, а Рот беше намръщен. Очевидно не искаше да му я лепнат, както впрочем не искаха и другите двама. Може би беше време отново да опита да спечели свободата си.
— Не може ли просто да си отида у дома? Моля ви! Няма да кажа нищо на Бил. Искам да го хванете.
Три чифта очи я изгледаха сурово и тя преглътна. Никой не каза и дума. Въздъхна. После въздъхна отново, осъзнала, че няма да ходи никъде.
— Добре. Гладна съм. Тъкмо сядах да вечерям с приятелката си, когато получих обаждането да отида в склада. Изобщо не успях да хапна.
Рот се отдалечи от нея.
— Седни. Искаш ли сандвич с печено говеждо или шунка? Ще ти направя.