— Той е изключение. От котешкия вид е, но е много общителен.
— Виждала съм го често по новините. Изглежда приятен.
— Такъв е.
— Заповядай! — Рот постави пред нея чиния с храна и кутийка сода.
Тя внимателно огледа сандвича.
Шадоу се засмя.
— Не е онзи, който падна на пода. Той ти направи друг.
Лорън се изчерви, смутена, че е отгатнал мислите ѝ. Обърна се и погледна към Рот.
— Благодаря ти!
Той седна до нея, но вниманието му оставаше фокусирано върху косата ѝ. По незнайна причина мъжът изглеждаше очарован от вида на дългата руса коса, която стигаше почти до кръста ѝ. Мислено го игнорира. Шадоу ѝ беше казал, че харесват дълги коси.
Сандвичът с говеждо беше вкусен, беше му сложил майонеза, сирене и прясна маруля. Лорън се усмихна на Новия вид.
— Благодаря ти! Страхотно е! Оценявам го. — Тя отвори содата.
Рот се обърна към Шадоу.
— Ти трябва да я защитаваш и да я държиш близо до себе си.
Очите на другия мъж се присвиха.
— Не.
Рот изръмжа.
— Моля те!
Известно време се гледаха един друг. Лорън ядеше и ги наблюдаваше. Чудеше се дали не си комуникираха по някакъв начин. Изглежда имаха безмълвна дискусия, защото присвиваха очи и правеха странни физиономии.
— Да не би вие двамата да си четете мислите?
И двамата я зяпнаха.
— Не. — Шадоу ѝ се усмихна. — Но щеше да е готино, ако можехме. Просто се изучавахме. Има неща между нас, които не е нужно да изговаряме. Идваме от едно и също съоръжение за тестване и откакто сме освободени, прекарваме повечето си време заедно. Познаваме се достатъчно добре, за да знаем какво мисли другият. — Той се обърна към Рот. — Не!
Рот изглеждаше ядосан.
— Би била в по-голяма безопасност с теб.
Чертите на Шадоу се смекчиха.
— Не беше твоя вината, че опита да нападнеш онази жена, докато още беше дрогиран и заключен. Трябва да го преодолееш. По-силен си и това би бил идеалния начин да си го докажеш.
Внезапно Рот се изправи.
— Как?
— Няма да я нараниш. Ти си по-силен, отколкото си мислиш. И двамата знаем, че тя не е от хората, които ни измъчваха. Не е замесена в нещата, които ни правеха, а и опиатите отдавна са се изчистили от кръвта ни. Ще се справиш.
— Ти си с по-добър характер от мен.
Шадоу се намръщи.
— Имам същите спомени като теб. Споделяхме онзи ад и ти беше по-силния. Аз бях предозиран, защото не можех да контролирам гнева си. Тя ти вярва и ти не би предал доверието ѝ.
Лорън се досети, че говореха за нея.
— За какво става въпрос?
Шадоу бавно се изправи.
— За живота ни в плен. Въпросът е личен.
Това я накара да осъзнае, че е пристъпила границата. Довърши вечерята си, докато те продължаваха да се гледат. Най-накрая тишината бе нарушена от Рот.
— И ти се страхуваш.
— Постоянно — призна Шадоу. — Ти винаги си бил по-силен от мен.
Нейният герой прекъсна визуалния контакт с приятеля си и я погледна мрачно.
— Лорън? Да вървим. Ще останеш с мен, в стаята ми. Можеш да вземеш леглото, аз ще спя на пода. Няма да те нараня.
Тя беше шокирана.
— Трябва да спя в стаята ти заедно с теб?
Той се поколеба.
— Би ли предпочела да спиш в стаята на Венджънс.
Младата жена се изправи с треперещи крака.
— Готова съм да дойда с теб.
Шадоу се подсмихна.
— Това мина гладко.
Тъмнокосият му събрат му се озъби и нежно подхвана ръката на Лорън.
— Ти можеш да измиеш чиниите. Ще се видим на сутринта.
— Вярвай в себе си — провикна се Шадоу след тях.
Младата жена се чувстваше неудобно, докато Рот я водеше обратно към стаята си. Той затвори вратата след тях с намръщено изражение. Веднага я пусна и се отдалечи на няколко крачки. Изглежда също като нея изпитваше неудобство да бъдат затворени заедно в една стая. Това я накара да се почувства по-добре, като знаеше че и той не е въодушевен от идеята да прекарат заедно нощта.
Най-накрая той я погледна.
— Няма телевизор, но има радио и няколко книги на шкафа. Отивам да си взема душ. — Рот изправи рамене. — Не напускай стаята ми. Венджънс е отвън и не искам да му даваме възможност да се конфронтира с теб. Ще предположи, че бягаш, а вече е достатъчно стресиран. Леглото е твое. Сигурен съм, че след всичко, което преживя, си много уморена. Почини си.
Отиде до шкафа за чисти дрехи и се затвори в банята. Лорън се огледа из стаята, надявайки се, че е само за една нощ и с тъга си спомни собствената си спалня. Седна на леглото. Матракът беше по-твърд, отколкото ѝ се нравеше, но Рот не беше от типа мъже, които харесват меките легла.