— Не, благодаря — преглътна тя.
Новият вид се обърна. Боксерките очертаваха добре мускулестия, перфектен задник, а гърбът му беше широк. Той отвори вратата, излезе в коридора и тръгна наляво. Лорън се извъртя по гръб, загледа се в тавана и изведнъж се засмя. Добре, че отвлякоха нея, а не Аманда. Най-добрата ѝ приятелка щеше да хвърли само един поглед върху тялото на Новия вид и щеше да му скочи. Рот можеше да изкуши и светец. Той имаше тяло, което всяка жена би оценила, и от което не би се отказала.
Движение привлече погледа ѝ и тя се зарадва, че е бил толкова бърз с изпълнението на задачата си. Но не Рот влезе в стаята. Вратата тихичко се затвори, докато Венджънс я гледаше. Ужасът я накара да се изправи и да зяпне към него.
— Заблудила си Рот с твоите красиви очи и мек глас — изръмжа заплашително. — Но не и мен. — Ръцете му се свиха в юмруци от двете страни и той пристъпи към нея. — Днес те помирисах и ти вонеше като врага. Ще бъдеш моя половинка и ще правиш каквото ти кажа, като ме заведеш при Бил. Повече не му принадлежиш и ще носиш моя аромат.
Лорън знаеше, че е в опасност, когато гологлавият мъж изръмжа отново и препречи вратата, през която бе дошъл. Погледът ѝ се стрелна към банята. Беше само на няколко крачки от ръба на леглото, но вратата нямаше ключалка от вътрешната страна. Въпреки това тя се стрелна към нея. Поне щеше да има врата помежду им. Почти беше успяла, когато ръцете му я сграбчиха през кръста.
Писъкът, който опита да се изтръгне от гърлото ѝ, беше спрян, когато мъжа я извъртя и я блъсна в стената на сантиметри от целта ѝ. Грубият удар изкара въздуха от дробовете ѝ, а едната му ръка хвана косата в основата на врата ѝ. Лорън се мъчеше да си поеме въздух, когато той обви другата си ръка около кръста ѝ и я притисна до тялото си. Обърна се и тръгна към вратата.
Най-накрая младата жена успя да си поеме достатъчно въздух и изпищя. Риташе трескаво в опит да го спъне, но той успяваше да остане прав, независимо колко силно забиваше ходила в краката му. Венджънс пусна косата ѝ, когато отвори вратата и я изнесе в коридора. Влезе в стая, две врати по-надолу, и затръшна вратата. Тя предположи, че сега бяха в неговата стая.
От гърлото ѝ се откъсна още един писък, когато я хвърли върху твърд матрак. Приземи се по очи на леглото му и ѝ отне няколко секунди, докато осъзнае какво беше станало. Изплю кичур коса от все още отворената си уста и повдигна глава, за да го погледне ужасена. Беше само на няколко сантиметра от нея.
— Предявявам претенциите си върху теб — изръмжа той. — Сега си моя половинка.
Посегна към предницата на шортите си и Лорън осъзна реалността на онова, което планираше. Реагира незабавно.
— Майната ти! — изкрещя тя и се претърколи далеч от него.
Леглото не беше до стената, както това на Рот. То беше в средата на стаята и младата жена се удари силно в пода, когато падна отстрани. Матракът изскърца, щом Венджънс стъпи отгоре. Втренчи се в нея до момента, в който тя се претърколи под леглото в опит да избяга. Нямаше къде другаде да отиде, докато оглеждаше трескаво стаята, търсейки изход. Вратите към коридора и банята бяха твърде далеч, за да ги достигне.
Краката на Венджънс се приземиха на по-малко от половин метър от нея, щом мъжът скочи на земята и Лорън ахна, когато леглото изведнъж вече не беше над нея. Той го беше отхвърлил настрани. Звукът, който се чу, когато рамката се удари в стената, беше оглушителен и тя погледна с ужас към нападателя си.
— Искаш да бъдеш взета на пода? Добре. — Той се хвърли към нея.
Лорън опита да се извърти, но Вида се движеше твърде бързо. Той просто хвърли огромното си тяло върху нея. Болката от удара така и не дойде. Вместо това ръцете му поеха тежестта и той бавно се намести над нея, приковавайки я към бетона. Подпря се на една ръка, а с другата сграбчи анцуга ѝ, извъртя се достатъчно, за да направи място между телата им и дръпна силно. Платът се разкъса.
Лорън отново изпищя и се опита да издере лицето му, но мъжът се отдръпна и ноктите ѝ се забиха в топлата кожа на врата му. Венджънс зави от болка. Ръцете му станаха груби. Обърна я с лице към пода, прикова я болезнено и се озъби.
— Не се бори или ще те нараня!
— Върви по дяволите! — изплака младата жена, борейки се да го свали от гърба си. — Пусни ме!
— Обявявам те за моя половинка! Ще се научиш да харесваш докосването ми.
— Ти, болен…
Вратата се отвори с трясък и се блъсна в стената. Лорън извъртя глава, за да види източника на зловещото ръмжене, от което настръхна. Шадоу и Рот се втурнаха в стаята, изглеждаха бесни.
— Помогни ми! — изпъшка тя, сключвайки поглед с този на Рот.