— Определено си готова за мен.
— Винаги!
Рот затвори очи и отпусна глава. Лорън нежно обхвана лицето му с длани и това го накара да вдигне поглед към нея — поглед, изпълнен с копнеж, страдание и още нещо — може би страх. Тя мразеше да вижда тази емоция в него и вдигна глава, докато устните им бяха на няколко сантиметра.
— Целуни ме, бебчо! Всичко е наред!
Вида вдигна една вежда и леко изви устни в усмивка.
— Бебчо?
— Галено обръщение. Бих могла да те наричам „секси“. Ти определено си секси.
— Ти също.
— Моля те, целуни ме!
Погледът му се съсредоточи върху устните ѝ. Задържа се там за момент, преди да се върне отново към нейния.
— Никога не съм целувал някого по устните.
Лорън опита да прикрие изненадата си.
— Никога?
Той се извърна, за да избегне погледа ѝ.
— Опитът ми в експериментите за размножаване е ограничен. Предпочитаха да тестват лекарства за болка върху мен. Малкото жени, които ми водеха с тази цел, не желаеха подобна интимност, тъй като не ме познаваха.
— Погледни ме, Рот!
Той го стори и тя видя болката му.
— Аз ще те целуна. Всеки има своята първа целувка. За мен е чест да бъда първата, с която ще се целунеш. — И ми се иска да бъда и последната. Мисълта, че той може да докосва някоя друга, да бъде с друга, предизвика болка в гърдите ѝ. — Просто се отпусни и сложи устни върху моите. Ще ти покажа.
Рот искаше Лорън, желаеше да изпита всичко, което тя му предложи, дори много повече. Страхът от загубата на контрол го тормозеше, но той си пое дълбоко дъх и реши да остави най-лошото зад себе си. Лорън чакаше отговор.
Вида остави всички чувства, които изпитваше, да излязат на повърхността и бързо му стана ясно, че ще направи всичко, за да не я нарани. Това му даде увереност да се изправи срещу най-големия си страх — страха от спомените, които можеха да се завърнат в интимен момент.
Той беше силен мъж. Трябваше да има вяра в способността си да се контролира. Отказа да позволи на миналото да диктува хода на бъдещето. Лорън лежеше пред него, готова и изпълнена с желание да сподели секс с него. Нищо друго не го бе изкушавало толкова много.
Пое си дълбоко дъх и взе решение. Мога да го направя. По-силен съм от моето минало. Никога няма да нараня Лорън и това ще ми помогне да не изгубя контрол.
Тогава се наведе, затвори очи и почувства как Лорън сля устни с неговите. Езикът ѝ облиза устните му и се плъзна в устата му, за да я изследва. Отначало той се поколеба, но бързо схвана и започна да я поглъща със страст, преплитайки език с нейния.
Тялото му я прикова към леглото, когато се отпусна върху нея. Лорън легна на възглавницата, освободи лицето му и обгърна врата му с ръце. Забави се съвсем малко, преди да обвие крака около хълбоците му. Заради височината той трябваше да се повдигне, за да може да влезе в нея. Затова тя изви гръб, за да го насърчи. Гърдите ѝ се притиснаха в неговите и Рот изръмжа.
Да я целува, да я вкусва, това го подлудяваше. Искаше повече, имаше нужда от повече и разбра, че е на път да загуби контрол. Желанието да я вземе надхвърли почти всичко останало. Спокойно, нареди той на тялото си. Можеш да го направиш! Съсредоточи се върху нейното желание… нейното желание…
Знаеше, че трябва да намали темпото. Беше твърдо решен да бъде мъжът, когото тя заслужава, а този мъж трябваше да я вземе нежно. Това можеше да го убие, но той я искаше достатъчно, че да се изправи срещу собствените си демони.
Дишайки тежко, Рот прекъсна целувката и срещна погледа ѝ. Очите му бяха потъмнели от страст. Лорън отвърна на взора му, нетърпелива да продължат целувката. Разтвори устни, но Рот заговори.
— Желая те!
— И аз теб!
Лорън се въздържа и не протестира, когато Рот се подпря на ръцете си и се повдигна, оставяйки пространство между телата им. Тя разтвори глезени и освободи бедрата му. Не искаше да го кара да се чувства като в капан и се надяваше, че той няма да сложи край на любенето им.
— Ще се обърнеш ли за мен?
Умът ѝ бързо направи връзката.
— Искаш да ме вземеш отзад?
— Да. — Гласът му беше дълбок.
Тя кимна.
— Харесва ми кучешката поза.
Изведнъж Рот се засмя.
Лицето ѝ пламна, щом осъзна че той може да приеме изказването ѝ като обидно, тъй като беше Нов вид и бе споменал, че е смес с куче.
— Имам предвид…
— Няма проблем. Зная, че имаше предвид позата. Тя ми е любима. — Той се засмя. — Чудя се защо.