— Добре съм. Не ме боли.
— Не мога да го предотвратя. Ще те нараня, ако сега опитам да го извадя. Заключен съм в теб, но това ще трае само няколко минути.
Лорън го погледна, леко шокирана.
— Заключен си в мен?
Вида кимна.
— Това е част от моите променени…
— Всичко е наред — увери го тя, без да се интересува каква е причината, просто го прие. — Това е част от теб. — Тя леко се засмя. — Не мърдай! Остани точно където си.
— Мислиш, че това е смешно? — изуми се Рот.
— Не точно смешно, но от моя гледна точка е някак готино. Повечето мъже след секс просто го вадят и се обръщат на другата страна. Ти не можеш да постъпиш така, нали?
— Не. Но признавам, че нямам желание да се отделя от теб. В момента съм точно там, където желая да бъда.
В този момент Лорън беше сигурна, че е отдала сърцето си на едрия Нов вид.
Глава 12
Лорън избърса сълзите си, благодарна, че Рот не беше там, за да стане свидетел на тъгата ѝ, че напуска земите на НСО. Чувстваше и съжаление, че нямаха възможност да се сбогуват, но може би така бе по-добре. Беше трудно да си тръгне от мъжа, в когото беше сигурна, че е влюбена, но вече бяха заловили колегите ѝ и нямаше основателна причина да остане до него.
— Не плачи. — Аманда ѝ подаде кърпичка. — Така ще ме накараш и аз да започна, а не изглеждам добре с червени и подпухнали очи.
— Нямахме възможност да си поговорим по пътя към жилището ти, тъй като не бяхме сами. — Лорън оглеждаше най-добрата си приятелка. — Как беше твоята нощ?
Аманда седна до нея на дивана в дневната.
— Не точно както го бях планирала. Флейм ме заведе в техния бар — приятно място, но там не пият алкохол. Странно, нали? Стриктно се придържат към сок и безалкохолни. Както и да е, хапнахме вкусни пържоли за вечеря — той изяде цели три. Но в негова защита ще кажа — той е ходеща канара. Кълна се, до това огромно коте се чувствам изключително крехка.
Лорън изви устни в усмивка.
— Моля те, кажи ми, че не си го нарекла така.
— Не съм. Но си го помислих. Може да танцува. — Аманда повдигна игриво вежди. — Имам предвид, че определено може да се развихри, но му се обадиха по спешност и трябваше да отиде.
— Съжалявам!
— Аз също. Но беше приятно. Не исках да се връщам в къщата, тъй като знаех, че ще искаш малко време насаме с господин Секси. Забавлявах се с техните жени. Човече, те са в изключително добра форма! Трябваше да отида на пижамено парти в дневната на женското общежитие. Те са на мнение, че е супер готино да имат купон с преспиване и аз доста се забавлявах. Имат и няколко малки жени. До тях се чувствах огромна. Знаеше ли? — Тя отпусна длани върху корема си. — Заедно гледахме филми и те ми зададоха куп въпроси. А сега е мой ред да те подложа на разпит. — Аманда се загледа изучаващо в нея. — Влюбена си в него, нали?
— Толкова ли ми личи? Така мисля. Той е невероятен! Никога не съм си мислила, че мога да се влюбя в някого толкова бързо.
— Не плачеш често, а ето че сега редиш ред сълзи, ред сополи. Ще ти се обади ли?
— Не зная. Тази сутрин трябваше да тръгне рано заради някаква среща. Трябвало да му зададат някои въпроси за случилото се. Целуна ме, каза ми, че има оставена закуска в дневната и че ще се върне колкото е възможно по-скоро. Но вместо това се появиха двама мъже и ми казаха, че е време да тръгвам.
— Съжалявам!
— Аз също. Исках поне да му кажа довиждане. Оставих му бележка и телефонния си номер.
— Ще се обади. Видях начина, по който те гледаше. — Погледът ѝ се отклони към гърдите на Лорън. — А и имаш големи бомби. Мъжете винаги се обаждат на жени с такива.
Топли сълзи отново заляха страните ѝ и Лорън призна истината.
— Не бях готова да се разделим.
Аманда се наведе и прегърна най-добрата си приятелка.
— Най-вероятно това е причината да не излизаме по срещи. Изобщо не се справяме със свалки за по една нощ.
— Аз имах две нощи с него — поправи я Лорън. — Как ще спя без него довечера? Той ме прегръща толкова силно. С никого не съм се чувствала толкова на място и така защитена преди. Той е специален.
Изведнъж Аманда изсумтя.
— Спали сте? Засрами се! Аз щях да се насладя на всяка минута от нощта с Флейм, ако не го бяха извикали. Това е мъж, който трябва да си татуира предупреждение на гърдите, че една жена има нужда от здраво сърце, за да се повози на това влакче. Наистина съм разочарована, че нямах възможност да се убедя в предположенията си, но му оставих номера си. Обеща ми, че ще се обади.
— Сигурна съм, че ще го направи. — Лорън хвана ръката ѝ. — Каква двойка сме само!