— Само се надявам, че не е било нещо опасно за Флейм. Думата „спешно“ предполага, че е станало нещо ужасно, нали? Жените казаха, че може да има нещо общо с онези глупави протестиращи, които им носят само ядове. Исках да изляза пред главната порта и да ги нашамаря. Горкият ми Флейм е преживял толкова много и сега мисълта, че трябва да се разправя с най-долния човешки боклук, ме вбесява. — Тя въздъхна. — Особено щом това го откъсна от мен. Той е толкова добър мъж и аз просто исках да го целуна и да го вкарам в леглото. Мисля, че бих мога да стана доста добър посланик и да му покажа добра воля и милосърдие.
— Ти си ужасна! — засмя се Лорън.
— Не. Паднах си по него и исках и да падна с него на някой матрак.
— Ти си една перверзна кучка.
— А ти си… О, мамка му, Лорън! Мисля, че съм влюбена. Нали знаеш как преди, като чуехме история за любов от пръв поглед, само сумтяхме? Вече не е толкова смешно. Прекарах само няколко часа с него, а не мога да си го изкарам от ума. Не е само защото съм разгонена и не съм излизала с никого от цяла вечност. Той е забавен, секси и съм сигурна, че щеше да взриви света ми.
— Късметлийка! А аз съм сигурна, че съм влюбена в Рот.
Седяха си там, Лорън се прозя и предизвика прозявка и у Аманда, и изведнъж двете се спогледаха и избухнаха в смях.
— Тук ли ще останеш, или ще се прибереш вкъщи?
— Трябва да се прибера и да проверя Тайгър. — Лорън се изправи. — Освен това предпочитам да съм там, ако ми се обади. Не искам да го пропусна, ако се случи. Един Господ знае къде ми е мобилния или пък чантата ми. Поне имам ключове. — Тя потупа джоба си. — Един от хората на НСО ми ги подаде и ми каза, че нещата ми ще ми бъдат изпратени по-късно. Дори нямам кола, докато не ми я върнат.
— Искаш ли да използваш моята? Бих ти предложила да те закарам, но съм толкова уморена, че се страхувам, че ще заспя на волана. Имам един секси червенокоско, за когото да живея.
— Една разходка ще ми се отрази добре, а и става въпрос само за няколко пресечки. Дано Флейм ти се обади скоро.
— Дано. — Аманда изглеждаше тъжна. — Би ми харесало да му отида на гости, но само ако има няколко дни почивка, защото определено не искам отново да го извикат по спешност. Искаш ли скоро да отидем и да нападнем портите на НСО? Такъв е моят план, ако не ми се обади. Този няма да го пусна толкова лесно.
— Само ако Рот иска да ме види.
— Сигурна съм, че ще иска — кимна Аманда. — Видях начина, по който те гледаше, когато бяхме в медицинския им център и той дойде по коридора.
— Надявам се, че си права. Щях да се чувствам по-добре, ако имах възможност да поговоря с него, преди да заминем. — Лорън се изправи, протегна се и още веднъж се прозя. — Обади ми се по-късно. Много по-късно.
Аманда се излегна настрани на дивана и ѝ помаха.
— Заключи вратата, моля те! Твърде уморена съм, за да се кача горе.
— Сладки сънища!
— Знаеш кого ще сънувам, нали? Определено има за какво да си помечтае човек.
Лорън излезе, бутна резето и се увери, че вратата е здраво заключена. Слънцето пречеше на уморените ѝ очи, но тя успя да се завлече до вкъщи и да избегне повечето си съседи, тъй като вече бяха излезли за работа. Когато влезе в дома си, си спомни за последния път, когато беше там — с Рот и екипа му.
— Тайгър?
Беше се излегнал на леглото ѝ и щом чу гласа ѝ, се протегна, за да я види.
— За съжаление днес няма страшни мъже, но се надявам, че един от тях скоро може да се върне тук. Ще го харесаш, колкото го харесвам и аз, щом веднъж свикнеш с ръмженето му. Секси е. Вярвай ми! — Изрита обувките си, съблече се и се загледа в телефонния секретар до леглото. Лампичката не мигаше, значи нямаше записани съобщения, така че тя затвори очи и се сви под завивките.
Ще се обади. Трябва да се обади!
Рот гледаше вбесено към Фюри.
— Накарал си да я изведат от Хоумленд и да я откарат в дома на приятелката ѝ, докато ме нямаше? Как можа да го направиш! Имах планове да прекарам известно време с нея, след като свърша със задълженията си.
Другият Вид се намръщи.
— Тя твоята половинка ли е? Не бях информиран за това.
— Не.
Фюри наведе глава и огледа изучаващо приятеля си, което предизвика у Рот нужда да застане мирно. Внимателният оглед го изнервяше и означаваше, че вероятно е прекрачил границата със своето държание.
— Сигурен ли си, че жената не е твоята половинка? Изглеждаш разстроен, Рот. Важна ли е за теб? Трябва да поговорим за това.
— Означава много за мен. — Не му беше лесно да разкрие чувствата си пред друг, освен пред Шадоу. — Мисля само за нея и чувствам гняв, че не успях да се сбогувам с нея. Надявах се скоро да я видя отново.