Выбрать главу

— Постоянно мисля за нея — призна Рот. — Никога не съм бил по-щастлив, отколкото когато съм с нея.

— Звучи като любов — засмя се Фюри. — Спри да си губиш времето с нас и ѝ се обади. Разбери дали те обича.

Рот се поколеба и погледна другия мъж срещу себе си.

— Ами ако не отвърне на чувствата ми?

— Това си е нейното сърце, решението също е нейно. Не може да ти бъде половинка, ако любовта и желанието да сте неразделни, не е двустранно. Това е същността на този тип обвързване. Само не се изненадвай, ако поиска време, за да реши дали желае да се откаже от досегашния си начин на живот, за да бъде с теб. Те са по-различни от нас и съм чувал, че някои от техните мъже не са толкова отговорни като нас. Може да не те приеме на сериозно, поради неспособността на мъжете им да разберат истинското значение на верността и доживотното обвързване. Твое задължение е да ѝ обясниш различията; че за нас това трае до края на живота ни, но не ти е позволено да споделяш класифицирана информация за Видовете, докато не стане твоя половинка.

— Тоест, използвай презерватив, за да я предпазиш от бременност, но не ѝ казвай, че е възможно, докато не е наистина твоя. Аз бих изчакал да заживеете в НСО, преди да ѝ кажеш. Не трябва да позволяваме на хората да разберат, че можем да имаме деца. Твърде опасно е, а ако тя забременее, докато живеете със специалния отряд, тайната ще бъде разкрита.

Рот разбираше необходимостта от защита на техния народ и бъдещето му.

— Тя взема противозачатъчни.

— Добре. Увери се, че продължава да го прави. Хората предполагат, че не можем да имаме деца и тя може да реши да спре с предпазните мерки. — Тайгър се насочи към вратата. — Наистина имам да проведа няколко телефонни разговора. Успех!

Фюри кимна на Рот.

— Обади ѝ се. — Влезе в кабинета си и затвори вратата.

Рот се поколеба и излезе, за да потърси малко усамотение под едно сенчесто дърво, след което извади мобилния си и набра номера от бележката на Лорън. Стомахът му се свиваше от несигурността какво ще каже тя и как ще реагира. Не започнаха добре, когато я взе от онзи склад, но емоционално изминаха дълъг път за много кратко време. Беше склонен да рискува всичко за нея, дори болката от отхвърлянето.

* * *

Телефонът събуди Лорън и тя скочи да вдигне.

— Ало?

— Лорън!

При звука от този чудесен, дълбок глас, сърцето ѝ се сви.

— Рот!

— Пресконференцията се проточи повече от очакваното, а след нея ме помолиха да присъствам на разпита на Бил. Върнах се във вилата, за да те видя, но ми казаха, че са те закарали в дома на приятелката ти. — Той замълча. — Исках да те видя и бях много разочарован, че си си тръгнала.

— И аз исках да те видя, но не ми беше даден избор. — Тя седна в леглото и стисна здраво слушалката. — Получил си бележката ми.

— Тук пред мен е.

Колебанието ѝ трая около секунда, преди да избъбри всичко, което наистина искаше да каже.

— Вече ми липсваш! Знам, че не трябва да ти го казвам, вероятно ти звуча като някоя пиявица, но просто ми се иска да съм с теб.

— И ти ми липсваш и ми се иска да си тук! — изръмжа той.

Тялото ѝ веднага реагира на този секси звук.

— Не прави така! Липсваш ми още повече и си припомням нощта, която прекарахме заедно, и как издаваше точно този звук, когато правехме любов.

Рот отново изръмжа и Лорън затвори очи, заслушана в дишането му, ненавиждайки това, че държи в ръце слушалката, а не него.

— Толкова силно искам да те докосна!

Беше шокирана, че го каза, но не съжаляваше. Това беше самата истина.

— Довечера се връщам в щаба. — Вида замълча за малко. — Би ли останала с мен там? Твърде опасно е за мен да живея с теб, тъй като в дома ти не е безопасно. Трябва да живея там, където ми е наредено — в щаба. Знам, че стаята ми е малка. Леглото ми не е толкова голямо като твоето, а и имаш домашен любимец. — Той отново изръмжа. — Знам, че звуча, като че ли се опитвам да те разубедя, но не е така. Просто мисля за всички причини, поради които можеш да ми откажеш, но се надявам, че няма да го направиш. Искам да те държа в прегръдките си, докато спя.

— Ще си опаковам багажа. — Обхваната от въодушевление, Лорън се усмихна и отвори очи. — Ще напълня купичката на Тайгър с храна и ще помоля Аманда да го наглежда. Дори ще му сипя допълнително и ще напълня ваната, за да има предостатъчно вода. Не че наистина ще има нужда от това, тъй като той се разхожда свободно навън и вероятно има начини да си набави тези неща и сам. Вече нямам работа, така че не е необходимо да се тревожа и за това. — Тя се засмя. — Само за тази вечер ли е, или да се приготвя за няколко дни? Къде ще се срещнем? Ще шофирам до там, ако са ми докарали колата. Само ми кажи време и място. Ще бъда там!