Аманда се засмя.
— Ще им кажа, че си се присъединила към нудистка колония, която почита жени с големи цици. Също и че дузина зажаднели за секс голи мъже са те напъхали в микробус и сега практикуваш онова със свободната любов. На вашите ще им хареса. Ако ме попитат защо не съм те спряла, ще им кажа, че съм търсила да ти купя стикер за колата с надпис „Не чукайте на буса, ако започне да се друса“. Ще им припомня колко много те подкрепям.
— Да не си посмяла! — засмя се Лорън.
— Ще ги уверя, че ще се прибереш веднага, щом някой ти надуе корема. А при всичкия този секс с дузина мъже това няма да отнеме много време, тъй като си си забравила противозачатъчните.
— Кълна се, Аманда, ако направиш подобно нещо — а аз знам, че си способна на това, само за да ядосаш моята отвратителна сестра, — ще се обадя на баба ти и ще ѝ кажа, че си готова да те запознае с някой мъж, защото отчаяно искаш да се омъжиш. Спомняш ли си последния път, когато започна да ти урежда срещи? Не знам кой от тях беше най-зле. Собственикът на погребалното бюро, с когото успя да те уреди, защото приятелките ѝ се споминаха една след друга, или жокеят, когото срещнала, когато излизаше с онзи, дето обичаше конните състезания. Кой по ред беше той? Четвърти, девети? С месеци имаше кошмари за срещите, които изтърпя, само за да не нараниш чувствата ѝ.
— Няма да посмееш! Отне ми месеци да накарам Монти — зловещия гробар, да престане да ми звъни. Изпращаше ми цветя, които, кълна се, бяха откраднати от някой гроб. Веднъж беше забравил да махне съболезнователната картичка. Каза, че искал да правим секс в ковчег и това беше неговият опит да ме съблазни за втора среща. Отказвам да обсъждаме жокея. Попита ме дали бих носила седло, докато опитвах да вечерям. Дори не искам да си спомням за онези дни, Лорън. Беше злобно от твоя страна да ме подсещаш. Просто забрави телефонния номер на баба ми и аз ще измисля нещо приятно, което да разкажа на вашите, ако ми се обадят.
— Обичам те! Ще ти се обаждам.
— Направи го. И аз те обичам!
Лорън прекъсна връзката, остави куфара си на леглото и върна слушалката на място. Не ѝ отне много време да си стегне багажа, да си вземе душ и да грабне електронния си четец. Докато го зареждаше, свали куп книги от интернет, след което го опакова и приготви нещата за котарака.
Рот идва! Тя погледна часовника, оставаха само няколко часа, докато пристигне, но времето не минаваше достатъчно бързо.
Глава 13
Когато звънецът прозвуча по-рано от очакваното, Лорън се усмихна и забърза да отвори вратата. Сигурно също като нея и Рот бе нетърпелив да я види. Вече се бе облякла, хапнала ранна вечеря и беше напълно готова да тръгне, когато с усмивка отвори вратата.
Радостта ѝ се стопи незабавно, когато видя непознатата на прага си. Високата, слаба жена имаше обезпокоителна прилика с шефката ѝ — Мел Хаднър. Пулсът на Лорън се ускори и тя се постара да скрие тревогата си, че тази персона може би е свързана с жената, която опита да нарани Рот и екипа му.
— Здравейте! — изрече. — Мога ли да Ви помогна?
— Така мисля. Работиш за сестра ми Мел. Вчера получих съобщение от нея, че трябва спешно да говори с мен, но когато днес отидох в офиса ѝ, там нямаше никого. Знаеш ли къде е сестра ми?
— Не — излъга Лорън. — Нямам представа. Беше в кабинета си, когато си тръгвах. — Тази част беше съвсем вярна.
— Днес?
— Вчера. Днес имам почивен ден.
Жената изкриви недоволно устни и се намръщи, от което по челото ѝ се появиха бръчки.
— Тук съм, защото говорих с хора от съседните офиси и те казаха, че са те видели да буташ навън мъж в един стол. Твърдяха, че изглеждал пиян. Сестра ми и някои от колегите ти са изчезнали. Вече бях в домовете им и те не са там, не са спали снощи в леглата си и никой не ги е виждал. — Непознатата скръсти ръце пред гърдите си. — Колите им са на паркинга, но от тях няма и следа. Знаеш ли нещо по въпроса?
Мамка му! Мисли!
— Вчера при мен дойде клиент с болно коляно. От дългото седене, докато разглеждахме различните оферти, то го заболя. Трябваше да му помогна да стигне до колата си.
Жената бавно свали ръце и я изгледа студено.
— Това прозвуча почти правдоподобно. Не беше зле. Ти мислиш бързо, нали, Лорън?
Внезапно сестрата на Мел се хвърли върху Лорън, сграбчи я с две ръце за блузата и я бутна назад. Тогава един едър мъж излезе от прикритието си зад вратата и влезе в апартамента. След него още двама дойдоха от другата страна и още един се присъедини към тях, като здраво затвори вратата след петимата похитители, нахлули в дома ѝ. Последният привлече вниманието на Лорън.