Носеше шапка и тъмни очила, но широките скули и леко сплеснатия нос бяха черти, които Лорън вече лесно разпознаваше. Беше стиснал в гримаса плътните си устни, но за нея нямаше съмнение, че е Нов вид. Височината и структурата на тялото му също бяха отличителни. Разбира се, и човешките мъже не бяха в лоша форма. Всички те бяха биячи.
— Къде са те, Лорън? Не се шегувам. Искам отговори!
— Не знам. Коя си ти? — Беше ѝ ясно, че е загазила. Единственото, което не можеше да разбере, беше защо Нов вид помага на сестрата на Мел. Отклони поглед от него, за да се обърне към жената, която все още я стискаше за дрехата. — Не съм ги виждала, откакто напуснах офиса вчера.
— 140? Кажи ми какво подушваш?
Новият вид свали очилата си и пристъпи напред. Вдиша дълбоко няколко пъти и очите му се разшириха, след което се намръщи. Лорън се загледа в очите му. Изглеждаха като котешки — невероятно съчетание от светлосиньо, обградено с кехлибарено по краищата. Бяха красиви, удивителни и почти нереални. Никой не би трябвало да притежава подобни очи. Тъмната му кожа и черната коса само подчертаваха ефектния им екзотичен вид.
— Е? — Жената се обърна и го изгледа. — Кажи ми, дявол да го вземе!
— Не усещам аромата им тук. Нито върху нея, нито в жилището.
— Какво ще правим, Мери?
Жената стрелна с поглед един от биячите.
— Тя знае нещо.
Сестрата на Мел блъсна Лорън толкова силно, че тя се удари в гърба на дивана, но все пак беше свободна. Прецени ситуацията и разбра, че положението е много сериозно.
Мери отстъпи назад, без да сваля поглед от нея, и Лорън усети как я пронизва студ, чак до мозъка на костите ѝ. Ако очите бяха отражение на човешката душа, тогава тази жена отдавна беше мъртва. Тръпка пробяга по гърба ѝ.
— Знам, че вчера си завела в офиса Нов вид. Сестра ми се обади и ми каза. Тя беше уплашена и бе на ръба на истерията. Чух съобщението ѝ чак тази сутрин, когато се прибрах. Къде, по дяволите, са те, Лорън? Кажи ми истината и спри да си играеш с мен, защото ще съжаляваш!
— Не знам нищо — излъга Лорън. — Мел ме дръпна в кабинета си, каза ми, че клиентът е изнасилвач и ме избута навън през задната врата. Това е всичко, което знам. Тя не остана сама с него. Брент, Джон Ти и Джон Би бяха с нея в кабинета. — Тя замълча. — Сигурна съм, че Джина и Ким бяха в офиса, когато това се случи. Попитай тях, убедена съм, че останаха след мен.
Един от биячите изсумтя.
— Те не могат да говорят. Претърпяха злополуки.
Лорън изпита ужас и не посмя да попита. Те бяха мъртви. Искаше ѝ се да крещи, но успя да се задържи на краката си — цяло постижение, тъй като коленете ѝ се огъваха.
— Аз съм истинска кучка — призна Мари. — Кажи къде са сестра ми и приятелите ѝ или ще накарам 140 да започне да троши костите ти една по една, докато разбера това, което искам да знам, за да върна сестра си обратно. Извела си онзи Нов вид от там, след като е бил прострелян с упойваща стреличка. Сестра ми каза, че един от тях е в безсъзнание и са заловили други двама. Няма как всички свидетели да са сгрешили, тъй като те познават. Ким и Джина бяха пионки, които вече не са заплаха. — Погледът на жената се прикова в Лорън. — Закръглена блондинка е измъкнала мъж от сградата и го е бутала надолу по улицата. Кажи ми, иначе ще умреш от бавна, мъчителна смърт! Спри да ме лъжеш!
Лорън погледна към 140 и реши да бъде честна, но само с него.
— Защо им помагаш? Наричат те с номер, сякаш не си освободен. Така ли е? Виждала съм двама от Новите видове да се бият и знам, че можеш да сриташ задниците на тези хора. Твоят народ е свободен и вече не е нужно да оставаш с тези човеци.
Той изръмжа.
— Те държат моята половинка.
Мамка му! Лорън преглътна.
— Не можеш ли просто да ги убиеш и да си я вземеш?
Мери стрелна ръка и силно я удари по лицето, което я запрати обратно към дивана и за малко да се прекатури през него. Лорън изруга от болка, хвана наранената си буза и се втренчи в Мери.
— Явно не се шегуваше, когато каза, че си кучка, нали?
— Къде са сестра ми и хората ѝ, Лорън?
Веднага ѝ стана ясно, че ще подпише смъртната си присъда, ако признае, че са били заловени от НСО. Тези хора вече бяха убили две невинни жени, които работеха с нея в офиса. Ким и Джина не са работили за Мерикъл, но бяха станали свидетели на случилото се в сградата. Единствената ѝ надежда беше да забави тези хора поне час, докато Рот и екипът му пристигнат. Ако дойдеха точно в седем. В противен случай щеше да ѝ се наложи да увърта два часа, ако искаше да има шанс да оцелее.
— Може и да те оставя жива, ако ми кажеш истината. — Мери разтриваше ръката, с която я беше ударила.