Лорън погледна към Новия вид. Той поклати глава в знак да не се доверява на казаното и тя му повярва. Очевидно го държаха против волята му и това не му харесваше, щом я предупреждаваше.
— Добре, ще ти кажа истината. — Тя си спомни разговора, който беше чула от кабинета си. — Не знаех какъв е той, докато Мел не ми каза. Брент и двамата Джон предложиха да поискат голям откуп за тримата Видове.
Мери се загледа в нея.
— Мел не искаше да те включва в това. Брент предложи да те изхвърлят от сделката и да изчезнат, след като си получат парите. Сестра ти нямаше намерение да ти дава част от парите. Съжалявам, но това е истината.
Лорън се надяваше, че планът ѝ ще даде резултат. Сестрата на Мел би трябвало да побеснее, като разбере, че се опитват да я прекарат. Таеше надежда, че жената ще повярва на историята достатъчно, за да чака несъществуващо телефонно обаждане.
— Ако не отговоря на обаждането им, ще се покрият. Така каза Джон Ти.
Мери отново я удари, този път по-силно, и Лорън усети вкуса на кръв в устата си. Ударът я тласна назад и облегалката на дивана беше единственото, което ѝ помогна да остане на крака.
— Лъжеш! Сестра ми не би постъпила така.
— Служебният микробус не беше на паркинга, нали? С него откараха Новите видове. Не искаха никой от телефоните им да бъде свързан с моя, тъй като аз се обаждам за откупа. Карат някой непознат да ми се обади и аз трябва да отговоря с кодова дума. Няма да ти кажа каква е, защото тогава вече със сигурност ще ме убиеш. — Тя видя, че от устата ѝ капе кръв върху дивана и протегна ръка, за да избърше брадичката си. — Трябва да си ядосана на Мел. Аз съм просто глупачката, която остана без работа и която е готова да направи всичко, което ѝ кажат, за да изкара малко пари.
— Не биха избягали просто така — каза единият от мъжете. — Мел не би направила подобно нещо. Знаеш това, Мери. Тя лъже.
— Имаш пет минути да ми кажеш къде е сестра ми или ще накарам животното да ти изпотроши костите. Знаеш ли, че може да го направи за секунди? Няма да му заповядам да те убие, като ти счупи врата. Ще лежиш с вътрешните кръвоизливи, разкъсвана от агонизираща болка и накрая ще умреш от шока. Това ще са най-дългите минути в живота ти. Кажи ми къде да намеря сестра си! Със сигурност ще умреш, но от теб зависи колко болезнени ще бъдат последните ти мигове.
Лорън виждаше в очите на жената, че говори истината и един поглед към мрачното изражение на Новия вид я убеди, че той също вярва на Мери. Трябваше да промени тактиката. Ако бързо не измислеше нещо, нямаше да се спаси.
Тя остави сълзите да потекат по страните ѝ — не беше толкова трудно, заради болката в наранената ѝ уста.
— Добре. Имам номер за връзка с тях. Трябваше да им се обадя, щом НСО са готови с парите за откупа, но ще ти позволя да се чуеш със сестра си. Тя ще ти каже да не ме убиваш.
— Какъв е номерът? — Мери изглежда се успокои.
— Не го зная наизуст. Джон Ти ми го записа и аз го скрих, в случай че НСО дойдат да ме проверят. В горното чекмедже на бюрото ми е.
Бюрото беше в отсрещния край на стаята, близо до коридора, и Лорън се опита да реши какъв да бъде следващият ѝ ход. Страхът ѝ пречеше да мисли, но тя искаше да живее. Нарочно се препъна и наведе глава, с надеждата, че изглежда по-наранена, отколкото беше в действителност. Бузата я болеше и беше сигурна, че е разкъсана отвътре, защото още усещаше вкуса на кръвта. Докато вървеше, един от хората на Мери я следваше неотлъчно.
Бюрото беше старо, принадлежало някога на чичо ѝ, и чекмеджето се отваряше трудно. Най-отгоре имаше куп сметки и тя се разтършува из хартиите. Биячът застана до нея, но вместо да наблюдава какво прави, разглеждаше стаята.
Пръстите ѝ напипаха метал под хартиите, Лорън го грабна и позволи на паниката да ръководи действията ѝ. Със сигурност щяха да я убият, нямаше да се измъкне жива от тази бъркотия, и затова имаше само едно нещо, което можеше да направи. С другата ръка хвана листчето с късмет от една курабийка, което беше запазила, защото ѝ се стори забавно. Нарочно го изпусна на пода.
— Съжалявам! Треперя цялата. Ето го!
Мъжът се наведе да го вземе и Лорън действа. Всичко в нея крещеше от ужас, защото знаеше, че животът ѝ се променя безвъзвратно в момента, в който заби ножа за отваряне на писма дълбоко във врата на злосторника. Стиснала здраво дръжката, тя я завъртя, за да нанесе повече щети и чу как мъжът простена от болка.
Тялото му се отпусна на пода, а тя се спусна в обратна посока и в устрема си да стигне до спалнята, се удари в стената. Изпищя, с надеждата да привлече вниманието на съседите. Останалите в дневната ѝ хора може би щяха да се уплашат, ако си помислят, че някой ще извика полиция.