— Хвани я, 140! — изкрещя Мери.
Лорън стигна до спалнята си, обърна се и сграбчи дръжката на вратата. Точно преди да затвори и да заключи, успя да зърне едрия, мрачен Нов вид, който идваше след нея. Библиотечния шкаф до вратата стигаше само кръста ѝ, но беше тежък и бяха нужни доста усилия, за да го преобърне. Той падна на една страна и блокира вратата. Младата жена отново изпищя, щом чу силния удар от другата страна на дървената повърхност.
Втурна се в банята и се заключи вътре. Издърпа чекмеджето с гримовете и блокира вратата, после се качи върху мивката. Прозорецът, който оставяше полуотворен, заради Тайгър, беше единственият ѝ изход.
Той заяждаше, но страхът ѝ даде допълнителна сила и тя успя да го отвори напълно. Силният шум от съседната стая ѝ показа, че Вида е преминал през барикадата и сега е в спалнята.
Не беше лесно да се промъкне през малкия отвор и тя се закле, че вече ще тренира усилено на бягащата пътека, но накрая успя и тупна на тревата отвън. Прониза я остра болка в ръцете, когато, за да предпази лицето си, падна на тях. Стана на крака и затича към предната част на сградата, крещейки за помощ, сигурна, че вече няма как да не я чуят съседите.
Две силни ръце я сграбчиха и я повдигнаха във въздуха. Тялото, в което се удари, беше огромно и масивно, а мускулестите ръце я държаха здраво на място. Лорън обърна глава и погледна ужасено в 140.
— Не се бори с мен! Не искам да те нараня! — изръмжа той.
— Аз не съм твой враг — изпъшка тя. — Те са враговете ти. Моля те, пусни ме! Ти си Нов вид.
В невероятните му сини очи проблесна объркване.
— Какво означава това?
— Означава, че те са лоши хора, но ти не си. Новите видове са добри.
Той отказа да я освободи.
— Те държат моята жена и ако те оставя да избягаш, ще я убият. Съжалявам!
Горещи сълзи изпълниха очите ѝ.
— Моля те, пусни ме!
— Иска ми се да можех. — Той се поколеба за момент. — Усетих аромата на непознати мъже в жилището и спалнята ти. Някои от тях са като мен, нали? Наистина ли си помогнала на сестра ѝ да отвлече други от моя вид?
— Не. Спасих го и му помогнах да избяга от сестра ѝ. Казва се Рот и аз го обичам.
Погледна я изненадано и се намръщи.
— Не те усещам като негова половинка. — Той подуши въздуха. — Не долавям миризмата му върху теб. Къде е сестра ѝ? Знаеш ли? Кажи ми!
— Не можеш да го помиришеш, защото се изкъпах, но той идва за мен. Моля те, пусни ме! Твоите хора арестуваха сестра ѝ и съучастниците ѝ. Държат ги в НСО. Това означава Организация на Новите видове и се ръководи от такива като теб. Много от тях бяха спасени и вече не са под властта на Мерикъл. Ще ти помогнат, ако се махнем от тук и им се обадим. Ти си един от тях и те ще направят всичко за теб.
— Не мога да ти позволя да избягаш. Ако на всеки час Мери не се обади на онзи, който държи моята половинка, той има заповед да я застреля в главата. — 140 извъртя Лорън в ръцете си и я метна на рамо, сякаш не тежеше повече от една възглавница и ѝ изръмжа.
— Преструвай се, че съм те ударил силно и съм те зашеметил — заповяда ѝ Вида. — Не се движи и не говори. Ще опитам да те спася. Знам, че нямаш причина да ми вярваш, но аз не искам да ти се случи нещо лошо. Ще се отнасям с теб, все едно си половинката на мой събрат. Надявам се, че ако се наложи, някой друг би постъпил по същия начин с моята жена.
Лорън се отпусна на рамото му, знаеше, че няма смисъл да се бори с някой толкова силен и затвори очи. Съжали, че му е казала истината за бившите си колеги. Не трябваше да му се доверява, но искаше 140 да разбере, колко безнадеждна е ситуацията ѝ. Нямаше как да помогне на Мери да освободи сестра си и вече ѝ беше ненужна. Това означаваше, че ще я убият.
Той се движеше бързо и при всяка негова крачка Лорън се полюшваше на рамото му. Тя разбра, че са влезли в дома ѝ и без да отваря очи, тъй като усети липсата на слънчева светлина.
— Не ти заповядах да я убиеш! — сопна се Мери. — Глупаво животно!
— Не е мъртва. Ударих я и тя изпадна в безсъзнание. — Гневът правеше гласа му по-дълбок. — „Глупавото животно“ ще ти каже как да си върнеш сестрата, ако ми позволиш да говоря. Знам къде е тя. Накарах с мъчения жената да ми каже.
Лорън го слушаше, озадачена от лъжите му, но беше готова да му се довери. Беше съгласна с всичко, само да остане жива. Тишината се проточи доста дълго, докато най-накрая Мери проговори.
— Къде е Мел? Какво имаш предвид, като казваш „да си я върна“?