— Тази жена е половинка на един от моя вид. Покрита е с аромата му и ми каза, че НСО са хванали сестра ти и техниците ѝ. Можеш да я размениш за тях. — В гласа му звучеше горчивина. — Много добре знаеш докъде бихме стигнали, за да защитим половинките си. Нейната половинка ще върне сестра ти невредима, ако и ти му върнеш жената невредима.
— Не съм сигурен — обади се единия от мъжете. — Звучи като уловка.
140 изръмжа.
— Ти много добре знаеш как защитаваме половинките си. Заради моята вие ме държите като куче на каишка. В противен случай щях да убия всички ви. Той ще ви доведе сестра ти и сътрудниците ѝ и ще направи всичко необходимо, за да си върне жената. — Вида обърна глава, а косата му погъделичка тялото на Лорън там, където блузата ѝ се беше вдигнала.
— Стой далеч от нея! Мирисът остава дълго по тялото и той няма да я иска, ако друг мъж я е обладал. Преди да я приеме обратно, ще настоява да я помирише. Знам за склонността ти да насилваш жени, но остави тази на мира! Той ще разбере и ще я отхвърли. — Вида отново обърна глава. — Нареди му да не закача тази жена, ако искаш да върнеш сестра ти и нейните колеги.
Чувайки последните думи, Лорън усети, че ѝ се гади. Кожата ѝ настръхна при мисълта, че единият от мъжете очевидно беше изнасилвач, но 140 се опитваше да я предпази и от това. Пръстите му леко стиснаха бедрото ѝ, сякаш я успокояваше. Тя предположи, че Вида вероятно усеща страха ѝ.
— Откъде си сигурен, че половинката ѝ държи сестра ми? — Мери се беше приближила.
— Те са при нейния мъж. Тя беше толкова уплашена, че си призна всичко. Размени я за тях. Това е единственият начин да видиш отново сестра си.
Дълго време никой не продума. Накрая Мери въздъхна.
— Добре. Надявам се да си прав, 140. Щом като си толкова умен, кажи как да уредим размяната?
— Остави бележка тук и в нея напиши как могат да се свържат с теб. Скоро той ще дойде за нея. Знаеш, че не можем да стоим далеч от нашите половинки, иначе ще полудеем.
Половинките полудяват, ако са разделени за дълго? Тази информация смая Лорън, но, разбира се, 140 можеше и да лъже. Той ръсеше доста глупости в опита си да спаси задника ѝ. Младата жена беше изпълнена с благодарност. Новият вид опитваше да я предпази и да ѝ спечели още малко време.
— Дано да проработи, 140. — Мери беше бясна. Заплахата беше ясна — ако грешеше, той щеше да си плати.
— Какво да правим с тялото на Олсън? — попита един от биячите.
— Оставете го, не искам да ми изцапа камиона — въздъхна Мери. — Напишете на лист номера на предплатения ми телефон и го оставете на дивана до нейната кръв. Там той няма да го пропусне, нали, 140?
— Не — изръмжа Вида. — Няма да го пропусне.
Рот с нетърпение чакаше да се събере екипът и да тръгват. Той обърна глава и погледна към Шадоу. Мъжът срещна погледа му и се усмихна.
— Нетърпелив си.
— Не искам да закъснявам. Казах на Лорън, че ще отида между седем и осем.
— Брас и Тим отново спорят.
— Знам — ядосано каза Рот. — Тим не иска цивилен в щаба и все още е сърдит, заради първия път, когато я заведохме там. Стените не са достатъчно дебели и успях да чуя повечето от казаното.
— Той настояваше да се направи проверка на миналото ѝ и е прав за това. Наистина имаше сериозна връзка с бивши служители на Мерикъл. Работеше с тях.
— Лорън не е мой враг! — изръмжа Рот.
— Тим се тревожи за другите от екипа. — Изведнъж Шадоу се засмя. — Тя е толкова опасна.
— Не е смешно. Тя не би наранила и муха.
— Знам. Видях изражението ѝ, когато се сбихте с Венджънс. Не е свикнала с прояви на насилие. На практика тя ни умоляваше да ви спрем. Тревожеше се за твоята безопасност.
Рот обмисли казаното.
— Лорън ще се тревожи и заради задълженията ми в специалния отряд. Ние винаги рискуваме живота си, когато излизаме да търсим нашите врагове.
— Аз не бих споменал тази подробност. Нека мисли, че се занимаваш най-вече с документация.
— Няма да я лъжа.
— Не казвам да го направиш, просто предлагам да не ѝ даваш повече информация, отколкото е необходимо.
Рот се замисли над това.
— Съжаляваш ли, че се съгласи да работиш в специалния отряд?
— Не — поклати глава Шадоу. — На мен ми се отразява добре. А на теб?
— И на мен. Срещнах Лорън.
Шадоу се усмихна.
— Изглежда, че лекуваш раните от миналото много по-бързо, откакто тя влезе в живота ти. Радвам се! Може би някой ден и аз ще срещна жена, която да ме накара да се изправя срещу страховете си.
— Надявам се.
Тим изхвърча от кабинета, следван от Брас. Тим не ги погледна, но Брас им се усмихна.