— Тръгваме да вземем твоята жена, Рот. Тим и екипът му ще ни бъдат подкрепление. Той е ядосан, защото сме напуснали щаба без подкрепата на човешки екип. Има право, особено след като ни взеха за заложници, но двамата успяхме да постигнем съгласие.
— Благодаря ти! — каза искрено Рот и се обърна към Тим. — Лорън не е заплаха за нас.
— Жените винаги означават проблеми. — Тим тръгна към вратата и се провикна през рамо. — Не ѝ позволявай да боядисва нищо в розово, по дяволите! Това все още е моята сграда.
— Розово? — Шадоу отправи поглед към Рот и Брас. — Какво има предвид?
— Нямам представа — въздъхна Брас. — Нищо чудно, че жените им предпочитат нашата компания. Хората са странни.
Рот трябваше да се съгласи с тази оценка. Не го интересуваше дали Лорън ще иска да боядисва и какъв цвят ще избере. Всичко, което имаше значение, беше само да е с него.
Глава 14
Лорън беше едновременно уплашена и ядосана. Задната седалка се оказа тясна за нея и за 140. Тя престана да се преструва, че е в безсъзнание, след като нейният защитник ѝ прошепна да седне.
Мери и един от хората ѝ спореха отпред. Третият мъж ги следваше с друга кола. Нямаше начин Лорън да успее да избяга, но все пак надничаше през прозорците, за да види накъде отиват. Беше си научила урока да внимава в пътя, след като беше напуснала щаба на работната група, а не знаеше къде се намира той.
— Не ме интересува мнението ти, Марвин. Млъкни! Заболя ме главата от теб.
Шофьорът стрелна с поглед жената до него.
— Трябва да направим някои експерименти, докато я държим. — Той се обърна, огледа Лорън и най-вече гърдите ѝ, и отново се съсредоточи върху пътя. — Аз ще я позагрея малко, преди да я дадем на един от тях.
— Жалък си! — изсумтя Мери. — Не си работил за Мерикъл заради парите, нали? Било е заради възможността да опипваш жените, които не могат да ти се противопоставят. Забрави за нея! Чу какво каза животното за способността им да усещат миризми. Няма да прецакаш възможностите да върна сестра ми, защото си перверзник.
Лорън се вгледа в оплешивяващото теме на мъжа пред себе си и незабавно го намрази. Предположи, че това е онзи, когото 140 предупреди да не я докосва. Той беше отвратителен и се държеше безсрамно.
— Сестра ти е кучка и никой от екипа ѝ не заслужава да си рискуваме живота. Хванали са ги, така че аз казвам да ги зарежем.
Мери се протегна и го ощипа по ръката. Той извика и се дръпна, а колата се отклони от пътя.
— Не прави така! Може да катастрофираме.
— За мен живота на сестра ми струва повече, отколкото твоя. Никога не го забравяй! — Мери замълча за миг. — А и тя знае твърде много. Засега няма да пропее, но ако я заключат, ѝ давам месец, най-много два и се обзалагам, че ще продаде и собствената ни майка. Затворът е гадно място и всички ние искаме да го избегнем. Тя би могла да ни прецака, ако не я освободим и същото може да направи и екипът ѝ. Те знаят имената ни, всички работехме заедно и вярваш ли, че ако им предложат сделка, те няма да ни издадат, за да спасят собствените си задници?
— Мамка му! — промърмори Марвин, когато заби спирачки на червен светофар. Обърна се и огледа отново гърдите на Лорън, преди да се намръщи към Мери. — Имам нужда да се освободя от стреса. Няма да ѝ свалям панталоните. Не бях ли лоялен? Не правя ли всичко, което ми наредиш?
— Половинката ѝ ще разбере — изръмжа 140. — Искаш ли да ти кажа какво си ял на обяд? Мога да го направя. А и жената ще се съпротивлява. — Вида се обърна и погледна към Лорън. — Ще му позволиш ли да използва тялото ти по някакъв начин? На него му харесва да си разкопчава панталоните и да кара жените да го вземат в устата си.
Младата жена щеше да повърне от отвращение. Рязко се обърна и срещна погледа на мъжа на предната седалка.
— Предпочитам да умра! И мога да ти обещая, че ако си разкопчаеш панталона някъде близо до мен, ще ти е нужен хирург, след като приключа с теб.
— Започвам да я харесвам малко по малко — засмя се Мери. — Забавно ми е да си представям как някой ти отхапва оная работа. — Тя отново се протегна и го ощипа по ръката. — Престани да се държиш като извратено копеле! Гледай си пътя и мълчи, освен ако нямаш да кажеш нещо, което не си измислил с патката си.
— Кучка! — изръмжа Марвин. — Престани да ме щипеш! Боли!
Светофарът светна зелено и той ядосано натисна газта.
— Недей да се набиваш на очи, идиот такъв! — Тя се обърна и изгледа Лорън. — Наблюдавам те! Стъклата отзад са тъмни, но все пак не се опитвай да привлечеш нечие внимание. Разбра ли? Шофьорът зад нас отговаря за това да се измъкнем безпроблемно. Ако се появят ченгета, той ще направи всичко възможно, за да ги разсее.