— Тя не е глупава — каза 140 и въздъхна. — Знае, че имаш нужда от нея и че ако ти сътрудничи, ще оцелее. — Той погледна към шофьора. — Трябва да се притесняваш за своите хора.
— Този започва да си отваря устата дяволски много — изпсува Марвин. — Налага се да му припомним къде му е мястото. — Мъжът изведнъж се засмя. — Трябва ли отново да посещавам половинката ти?
— Дяволите да те вземат! — Мери протегна ръка и силно плесна тила на своя човек, щом страховито ръмжене изпълни малкото пространство. — Ти си абсолютен идиот! Наистина ли го предизвикваш в колата? Не искам да умра, когато той скочи върху теб и ти откъсне главата.
— Тя каза, че предпочита да умре, отколкото отново да усети ръцете ти върху тялото си. Ще те убия, ако я нараниш или ѝ направиш нещо друго. Тя е моя!
Лорън видя как яростта изкриви чертите на 140. Той стисна юмруци, а гърдите му се вдигаха и спадаха, сякаш не му достигаше въздух от пристъпа на гняв.
— Той няма да я докосне и с пръст! — закле се Мери, в опит да успокои Вида. — Погрижих се за нещата, когато я задиряше, нали? — Тя се извърна в седалката и погледна 140. — Сега се успокой! Това е заповед. Помниш нашата договорка, нали? Ако правиш каквото ти кажа, нищо няма да се случи на любимата ти. Отсега нататък Марвин ще си държи голямата уста затворена или ще го ощипя на едно далеч по-болезнено място от ръката му.
Откъслечната информация, която Лорън узна за живота на 140, я разгневи толкова много, че ѝ се прииска да се протегне напред и собственоръчно да строши врата на Марвин. Разбира се, нямаше достатъчно сили за това и съжали, че не беше пробола него с ножа за писма. Фактът, че уби човек, бе изтикан дълбоко в съзнанието ѝ. В момента не можеше да се справя и с това. Но колкото повече време прекарваше с двойката отпред, толкова по-оправдана изглеждаше тази смърт.
— Как се казва тя? — прошепна Лорън в опит да разсее Новия вид.
Той обърна студения си поглед към нея и ноздрите му се издуха.
— Моя.
Тя отмина думите му без коментар, тъй като не вярваше, че името на жената беше такова. Погледът на 140 се отклони към шофьора и Лорън разбра, че този израз на притежание беше насочен към него.
— Тя от котешкия вид ли е като теб, или е от кучешкия като… — за малко щеше да каже името на Рот — моята половинка?
— Тя е примат.
— Ооо! — поколеба се Лорън. — Все още не съм виждала такива.
— Мислех, че си половинка на Нов вид — намръщи се от предната седалка Мери. — Доста примати оцеляха.
Лорън срещна погледа на жената спокойно.
— Да, половинка съм. Но той е от кучешкия вид и всички, които видях в Хоумленд, бяха такива или от котешкия вид.
— Приматите не са често срещани — обади се 140. — Не са създали много от тях. Какво е Хоумленд?
— Млъкни! — рязко каза Мери. — Не му казвай нищо за НСО! Разбра ли, Лорън? Нито дума!
Лорън се изкушаваше да продължи да говори, но 140 поклати глава. Тя затвори уста и стисна зъби. Можеше да се обзаложи, че кучката не иска Вида да знае, че неговите хора са освободени. Това щеше да му даде надежда, че и той може да бъде спасен.
Колата забави ход и зави. Младата жена погледна през прозореца и видя, че вече са в старата част на града, където имаше много затворени предприятия заради икономическата криза. Беше се превърнал в бедняшки квартал, откакто за последно бе идвала тук в началото на двайсетте си години. С навлизането навътре в квартала закованите прозорци станаха обичайна гледка.
— Знаеш ли къде сме?
Лорън срещна изучаващия поглед на Мери и поклати глава.
— В източната част на града. Аз съм агент на недвижими имоти и си познавам обектите. — В действителност се намираха на края на южната част на града, почти извън него.
Този отговор накара другата жена да се усмихне самодоволно.
— Да, определено си познаваш района. — Мери се обърна напред и я игнорира.
Завиха по алея, в края на която имаше стар охранителен портал. Сестрата на Мел го отвори с дистанционно. Порталът изскърца и се разтресе, докато се отваряше, пропускайки колата да мине. Лорън веднага позна мястото — бивш популярен нощен клуб. Върху разнебитената фасада на „При Джаспър“ сега имаше ново име — на някакъв ресторант, но тя беше сигурна, че именно това е сградата.
Щом колата спря, 140 хвана нежно ръката на Лорън и не я пусна, когато слязоха от автомобила. Той погледна предизвикателно Мери.
— Направих всичко, което ми нареди, и се държах добре с вас. Сега искам да видя половинката си!
Жената скръсти ръце пред гърдите си, вирна брадичка и отвърна на погледа му.