— Така ли? Звучиш ми твърде самоуверено.
— Моля те! — изсумтя Вида и сведе очи към напукания асфалт.
Изглежда това достави удоволствие на кучката и тя отпусна ръце.
— Добре. Заведи пленничката в някоя клетка и може да слезеш долу. Ще се обадя да предупредя за теб.
— Благодаря! — 140 дръпна Лорън. — Ела!
Задната врата беше метална и ръждясала. Марвин я отключи с един от ключовете на ключодържателя и когато я отвори, се чу силно скърцане. Вътре беше тъмно, но Лорън веднага усети мириса на мухъл, прах и застоял въздух. Под краката ѝ подът беше неравен, докато вървяха през онова, което бе останало от кухнята. Остарялото, мръсно и счупено кухненско оборудване показваше, че не е използвано поне от няколко години.
Младата жена се ужаси, когато влязоха в същинската част на клуба, където някога се намираше дансинга. Прозорците бяха заковани с дъски, а подът — осеян с парчета мазилка от тавана. Няколко счупени маси бяха наредени до изцапаните стени, но онова, което я шокира най-много, бяха петте животински клетки — високи около два метра и половина и приблизително два метра широки. Три от тях бяха заети. Трима мъже Нови видове стояха и я гледаха иззад решетките.
Бяха облечени само с долнища на анцузи и явно имаха нужда от баня. Един от тях изръмжа заплашително и прикова тъмните си очи в Лорън. Всички Видове я гледаха с омраза и от това по гърба ѝ премина хладна тръпка.
— Всичко е наред — увери я 140.
Той я заведе в най-отдалечената от мъжете клетка и я бутна вътре. Подът беше метален, а стените и тавана — направени от дебели метални решетки. 140 затвори вратата и Марвин се приближи с ключовете. Звукът от превъртането на ключалката проехтя в помещението.
— Върви, 140! Марк те чака. Ако не се държиш както трябва, докато те заключим в клетката на гаджето ти, той има заповед да я убие.
— Знам. — Вида се обърна и тръгна по коридора, който някога водеше към тоалетните, и изчезна от погледа на Лорън.
Марвин се приближи към нея и я зяпна в гърдите.
— Искаш ли да ядеш?
Тя не отговори, но се дръпна колкото можа по-далеч от вратата — не че можеше да отиде кой знае колко далеч.
— Ако направиш нещо за мен, ще ти върна услугата.
— Ти си жалък и противен! Разбирам защо на нищожество като теб му е необходимо да заключи една жена и да я заплаши с гладна смърт, за да я накара да докосне грозния ти задник. Не, благодаря! Предпочитам да си изям обувките.
— Шибана кучка! — изплю той. — След няколко дни няма да говориш така.
Лорън му обърна гръб, за да му попречи да зяпа гърдите ѝ, и заоглежда промените в стария клуб. Покривът очевидно течеше, ако се съдеше по съсипаните и пожълтели плоскости, а стените бяха покрити с мръсни петна. Някой беше сложил тапети около закованите прозорци. Част от тях се бяха отлепили, а по краищата им имаше черни петна, вероятно мухълът, заради миризмата на който тя се стараеше да диша през устата.
Тя огледа единствените източници на светлина — крушките в коридорите към кухнята и към тоалетните. Нямаше включени лампи в главната зала. Лорън се съмняваше, че при тези течове те все още работят.
Единственото нещо в нейната клетка беше едно мърляво, свито на топка, одеяло в ъгъла.
— Ще ти позволя да отидеш до тоалетната, ако си разкопчаеш блузата, докато го правиш.
Лорън се обърна и го отряза.
— Предпочитам да се напикая в гащите!
Лицето на мъжа стана яркочервено. Той изсумтя и извади ключовете от джоба си. Младата жена се стегна, когато негодникът посегна да отключи вратата. Знаеше, че иска да я нарани, но в този момент някой дойде откъм кухнята.
— Остави я на мира, Марвин! — изкрещя Мери. — Господи, наистина си жалък! Довлечи си задника и ела с мен в офиса! Имаме работа за вършене.
Той се поколеба, но Мери се врътна и изчезна нанякъде. Мъжът пусна ключовете обратно в джоба си и тихо ѝ каза:
— Ще пострадаш, кучко! Не се радвай много. Само почакай!
Лорън го гледаше, докато напусна помещението, приемайки заплахата му напълно сериозно. Подлецът беше перверзник. Когато останаха сами, тя се обърна към тримата Нови видове и се уплаши от омразата в очите им. Но те също бяха заключени и не можеха да стигнат до нея.
— Аз съм Лорън.
Никой не ѝ отговори.
Тя хвана решетките и силно ги раздруса, но те се оказаха толкова здрави, колкото изглеждаха. Пое си дълбоко въздух, изпусна го и огледа внимателно всеки един от мъжете. Двама от тях бяха от котешкия вид, а третия имаше очи, много подобни на тези на Рот и Шадоу.
— Защо ме гледате така? Аз също съм заключена и не съм част от тези мерзавци. Аз съм от добрите момчета.