— Ти си жена — намръщи се един от тях.
— Да.
— Не си момче.
Лорън отвори уста, шокирана, че е възприел думите ѝ буквално. Русият с котешките очи помириса въздуха.
— Тя мирише хубаво. Може би искат да правят тестове за размножаване с нея.
— Тестове за размножаване? — Изгледа ги учудено. Разбра, че си мислят, че им е доведена, за да правят секс и реши, че трябва веднага да изясни недоразумението. — Бях отвлечена, за да ме разменят за други хора. Не съм тук, за да участвам в експериментите им.
Тъмнокосият от кучешкия вид изръмжа.
— Искам я! От твърде много време не съм имал жена под себе си.
— Ще стане и още по-дълго, защото това няма да се случи! — намръщи се Лорън. — Надявам се скоро всички ние да бъдем намерени и спасени.
Онзи, който беше запазил мълчание до сега — златокос мъж от котешкия вид, изсъска:
— От кого?
— От НСО. Те ще ме търсят, е, поне един от тях, и когато ме намери, ще освободи и вас.
— Кой е той? Що за странно име е НСО?
— Това е абревиатурата за Организация на Новите видове. — Щом видя неразбирането в погледите им, тя замълча и се сети че вероятно не знаят нищо по този въпрос. Предположи, че никога не са били освобождавани и ѝ стана ясно, защо Мери ѝ беше забранила да говори каквото и да било по темата.
— Вие сте Нови видове — създадени от Мерикъл Индъстрис. Моят народ разбра какво е било направено, проникна в тестовите съоръжения и освободи много като вас. — Тя замълча в очакване на някаква реакция, но лицата им останаха безизразни.
— Те основаха НСО. Вашите хора притежават две големи територии, където живеят, и продължават да търсят Нови видове като вас, които още не са освободени. Надявам се, че ще ни намерят и всички ще бъдем спасени.
— Тя е тук, за да ни дразни — изсумтя русият, обърна ѝ гръб и седна на пода. — Не ѝ обръщайте внимание.
— Това беше грубо от твоя страна, а аз казвам истината. Не знам защо сте тук, но чух достатъчно, за да съм наясно, че тъпаците, които ви държат, са работили за Мерикъл.
— Все още работят за тях — изръмжа тъмнокосият. — А ти си една от тях.
— Не, не съм! Не ме обиждай така. Мерикъл Индъстрис вече не съществува. Компанията беше разобличена и ликвидирана, а всички, които са работели в изследователските отдели и са знаели за тестовите съоръжения, се издирват от закона. Отправени са им сериозни криминални обвинения. Четох, че много от тях вече са в затвора и ще останат там за дълго време.
— Млъкни! Това е лъжа! — изръмжа отново кучешкият Вид.
Той започваше да я ядосва.
— Не ме слушайте, но щом веднъж изляза от тук, ще направя всичко възможно, за да ви пратя помощ. Тогава ще видите, че не лъжа. — Закрачи из тясното пространство на клетката. — Рот ще ме измъкне от тук. — Тя вярваше, че той ще я спаси, дори ако се наложеше да я размени за Мел и помощниците ѝ.
Тъмнокосият отново изръмжа.
— Мисля, че са я довели, за да спечели доверието ни и да ни накара да повярваме на тези лъжи. Няма да бъда мил или нежен, когато я обладавам.
— Достатъчно! — изръмжа златокосият Вид. — Тя е човек и те никога не биха я дали на някой от нас. Забелязахте ли начина, по който 140 се отнасяше с нея? Колко внимателно я докосваше? Внушаваше ни, че тя не е враг. Той знае повече за нея, отколкото ние, а аз не видях гняв в очите му, когато я гледаше. Не знам защо е тук, но не я заплашвайте, докато не разберем повече.
— Една от тях е — изръмжа кучешкият Вид. — Наш враг. Всички те са зли и ни говорят лъжи, за да ни накарат да правим, каквото поискат. Тя има някакъв план.
— Да, планирам да се махна от тук. — Отново отиде до вратата, хвана решетките и ги раздруса. Отчаянието ѝ нарасна. — Ще направя всичко по силите си, за да изпратя НСО да ви спаси.
— Човешки лъжи! — озъби се тъмнокосият.
— Обиждате ме! — Лорън се намръщи и отново разклати вратата, не беше готова да се предаде. Може би щеше да успее да разхлаби ключалката. — Разбирам, че са се отнасяли зле към вас. Не мога да си представя колко сте страдали, но казвам истината. Много от вашите хора бяха освободени, вече не са затворници и веднага, щом им кажа каквото знам, те ще ви намерят.
— Какво означава „свободен“? — Златокосият, който беше започнал да прави клекове в клетката си, я погледна намръщено.
— Това означава, че повече няма да бъдете заключени, никой няма да ви наранява и ние ще бъдем равноправни. — И тя го погледна в отговор.
— Какво означава това?
Лорън се извърна от вратата, за да застане лице в лице с него и въздъхна.