— Означава, че ще имате същите права като мен. Ще бъдем не врагове, а приятели. Никой няма да провежда експерименти с вас. Ще имате истински домове, а не клетки, и повече никога няма да ви се налага да си имате работа с нещастници като тези тук.
Кучешкият Вид изсумтя.
— Сега ще каже, че ще ядем, когато сме гладни, ще можем да се къпем, щом сме мръсни и ще имаме на разположение жена, ако ни се прииска.
— Точно това казвам.
Русият се обърна и я изгледа.
— Колко от нашите хора са част от това НСО?
— Не знам точната бройка, но са стотици.
— Лъжи! — изръмжа той и ѝ обърна гръб.
— Има ли там наши жени? Те били ли са освободени?
Лорън срещна и задържа погледа на златокосия Вид.
— Да. Доколкото чух, те не са толкова многобройни, но моята приятелка се е срещнала с група от тях.
— Къде е уловката? — Тъмнокосият кучешки Вид очевидно беше песимистът на групата. — Всичко си има цена. Какво очакват в замяна на тези привилегии?
— Нищо. Вероятно си мислиш, че там е като тук — заплашват ви с наказания, за да изпълнявате заповеди? Знам, че държат приятелката на 140, за да го контролират. НСО са вашите хора. Те просто искат да бъдете щастливи.
— Лъжи! — изсъска русият.
Лорън знаеше, че ѝ нямат доверие, че според тях си измисля всичко и затова се отказа. Единственият начин да им докаже, че не лъже, беше да оцелее достатъчно дълго, за да извършат размяната и да каже на Рот за тези Видове. Може би НСО щяха да дойдат, преди Мери да ги е преместила някъде другаде.
Глава 15
Рот бързо слезе от джипа, уверен, че Брас и Шадоу ще го последват. Слънцето беше залязло. Закъсняха, понеже трафикът се оказа натоварен и той искрено се надяваше, че Лорън не се е отказала да го чака и не си е легнала. Едва удържаше въодушевлението си, че ще я види отново.
На около три метра от вратата усети миризмите и незабавно спря. Пое си шумно въздух, двамата мъже зад него направиха същото. Рот изръмжа. Миризмите идваха от дома на Лорън и той забеляза, че вратата ѝ не е напълно затворена. Втурна се напред, отвори я докрай и изтръпна от ужас.
Брас застана до него и подуши въздуха.
— Трима човешки мъже, една човешка жена и един Нов вид.
— Помирисвате ли това? — изсъска Шадоу. — Мерикъл!
— Да!
Страхът на Рот се увеличи, щом до ноздрите му достигнаха още миризми — на кръв, на разлагаща се плът и смърт. Втурна се вътре, ужасен, че те може да идват от тялото на Лорън, но в тъмнината лежеше мъж. За секунди зрението му се приспособи към мрака, но един от мъжете се сети да включи лампите.
— Лорън! — извика той. Затича се към спалнята ѝ, но щом видя разбитата врата, се закова на място.
Шадоу сложи ръка на рамото му.
— Някой е влязъл с взлом.
Рот прекрачи разпилените по пода книги и изръмжа. Мирисът на Новия вид беше по-осезаем в стаята ѝ. Освен тези две, нямаше други миризми, но разбитата врата на банята се набиваше на очи. Шкафът беше счупен там, където някога е било чекмеджето. За секунди Вида се озова вътре, видя отворения прозорец и бързо скочи върху плота на мивката.
— Човекът е мъртъв — изръмжа Брас.
Болка прониза сърцето на Рот и той се обърна, за да срещне погледа на събрата си.
— Мъжът в коридора. Не Лорън — увери го Брас, след което извади мобилния си и набра някакъв номер. — Обаждам се за помощ.
Рот хвана рамката на прозореца и с усилие се промъкна навън. Следите в тревата му подсказваха какво трябва да се бе случило. Проследи малки отпечатъци от стъпки, следвани от големи, докато стигна до мястото, където мъжът я бе хванал. Нейните стъпки липсваха, а по-големите следи ставаха по-дълбоки заради добавеното тегло.
— Той я е носил — отбеляза Шадоу зад гърба му.
Рот последва стъпките, заобиколи къщата и ги изгуби на алеята към входа. Изтича отново вътре, клекна до мъртвото тяло и започна да го оглежда.
Шадоу хвана ножа за писма, извади го от трупа и помириса дръжката. Вдигна глава и погледна към Рот.
— Лорън е убила този мъж. Явно е била уплашена. Помирисвам страх, който вероятно е предизвикал потене, включително и по дланите ѝ. Затова мога да я усетя по дръжката на ножа.
— Усещаме аромата на непознат мъж. Нов вид — долетя гласът на Брас. — Той мирише на Мерикъл.
— Какво означава това?
Рот се обърна и едва успя да се въздържи да не изръмжи на мъжа от специалния отряд, който ги беше докарал. Явно ги бе последвал вътре. Лорън я нямаше и ѝ се беше наложило да убие човек. В ума на Рот се въртяха ужасяващи мисли и в гърлото му се образува буца, която не му позволи да изрази на глас най-големия си страх — че тя може да е мъртва.