— Тук е имало Нов вид, който мирише на сапуна, даван ни в Мерикъл. Нито един свободен Вид не би го докоснал доброволно. — Шадоу се изправи. — Иди и разпитай съседите дали не са видели нещо. Ако са, доведи ги тук. Искаме да им зададем няколко въпроса.
Мъжът се обърна и излезе. Рот отметна глава и нададе вой. Лорън я нямаше. Изправи се и погледна отново към мъртвеца. Тя го беше убила, а това означаваше, че който и да я е отвлякъл, ще търси отмъщение. Щяха да я убият за наказание.
— Успокой се! — нареди му Шадоу. — Ако не се стегнеш, няма да можеш да ѝ помогнеш.
— Те ще я убият.
— Не знаем със сигурност.
Брас се прокашля, за да привлече вниманието им.
— На дивана има петно от кръв и оставена бележка.
Рот го избута, наведе се над мястото и вдиша дълбоко. Можеше да усети само аромата на Лорън и това със сигурност беше нейната кръв. Петното беше съвсем малко, но това не успокои страховете му, че може да е мъртва.
— Искат да разменят Лорън за хората, които хванахме вчера — каза Брас, след като прочете бележката.
Рот се обърна бавно и го погледна.
— Ще ги разменим!
— Да — кимна Брас. — Ще ти върнем жената.
— Един от нашия вид е последвал Лорън навън, хванал я е и я е носил. Намерихме следите — каза Шадоу. — Не разбирам. Можел е да я остави да избяга, но не го е направил.
— Ще го убия! — закле се Рот.
Шадоу го хвана за ръката, стисна го здраво, но Рот не пожела да се успокои. Не можеше. Лорън беше хваната от служители на Мерикъл. Знаеше, че не е в състояние да контролира накъсаното си дишане, но не можеше да се справи с всички емоции, които бушуваха в него. Тя беше в опасност, ранена, и всичките му инстинкти крещяха да направи нещо. Каквото и да е.
— Сър? — Беше шофьорът им, човекът от специалния отряд.
— Да, Тед? — обърна се към него Брас.
— Мъжът, който живее в апартамента на горния етаж, каза, че преди около два часа е видял четирима мъже и една жена да идват тук. Според него един от мъжете е все още вътре, тъй като не го е видял да излиза. — Тед се обърна и погледна към трупа на пода. — Предполагам, че това е той.
Рот опита да се измъкне от хватката на Шадоу. Имаше въпроси към свидетеля, но приятелят му го дръпна достатъчно силно, че да го спре.
— Не! — изръмжа Шадоу. — Успокой се! В това състояние няма да ѝ помогнеш. Дишай дълбоко!
Рот потисна яростта си.
— Оставили са телефонен номер — Брас се обърна към Рот. — Пазете тишина! — Той извади мобилния си, огледа мъжете около себе си и отново прочете бележката. — Тихо! — Набра номера и включи на високоговорител.
— Виждам, че сте получили бележката ми. — Гласът отсреща беше женски. — Тъй като номерът не ми е познат, предполагам, че се обажда половинката на Лорън?
Брас повдигна учудено вежди към Рот, но отговори преди него.
— Да. Кога и къде искате да направим размяната? Не наранявайте Лорън или никога повече няма да видите вашите хора живи.
— Сестра ми жива ли е? — В гласа на жената се усещаха гняв и недоверие. — Искам веднага да говоря с Мел!
— Би трябвало да знаеш, че в момента не съм при нея, но може да се уреди да говорите. Искам да чуя половинката си, за да се уверя, че е жива.
— Това няма да стане, докато не говоря със сестра си. Обади ми се отново, когато си при нея. Кога ще стане това?
— Дай ми един час. Трябва да отида до мястото, където я държат. И тя, и мъжете, които заловихме с нея, са добре. Сегашното ѝ жилище е доста по-удобно, отколкото онези, в които Мерикъл държеше нас.
Жената изсумтя.
— Поне ви уреждахме секс от време на време. Споменавам го, защото Лорън ще научи всичко за този тип експерименти и ще бъде прехвърляна от клетка в клетка, ако не чуя сестра ми след 60 минути. Съмнявам се, че половинката ти ще оцелее, тъй като те не са имали жена от месеци.
След тези думи тя затвори.
— Чу ли това? — изръмжа Брас. — Или блъфира, или държи повече от един от нашите мъже.
— Тя мисли, че Лорън е моя половинка. — Рот искаше това да е истина. — Защо?
— Не знам — поклати глава Брас.
— Трябва веднага да тръгваме, за да стигнем до Хоумленд и да направим това обаждане — каза Рот и тръгна към вратата, но Шадоу все още го държеше здраво и лесно го дръпна обратно. Рот се обърна и му се озъби. — Пусни ме!
— Не! — пристъпи напред Брас. — Никъде няма да ходим. Тим и вторият екип пътуват насам. Те ще открият всичко за мъртвия човек. Можем да направим конферентен разговор с Хоумленд. Не е необходимо наистина да ходим там, за да позволим на жената да говори със сестра си. — Той замълча за момент. — Там също така могат и да проследят обаждането. Нямаме никакви гаранции, че ще направят размяната на добра воля. Биха могли да убият Лорън просто от злоба.