— Те искат да си върнат хората — напомни Шадоу на всички. — Ще я оставят жива, тъй като това е условието на сделката.
Тим Оберто влезе в апартамента с няколко души от екипа си и бързо прецени ситуацията.
— Уведомиха ме, че Лорън Хендерсън е била отвлечена. — Той погледна към Брас. — Ще се опитаме да я върнем.
Брас му подаде бележката.
— Трябва да уредим конферентен разговор между Хоумленд и похитителите. Искат да говорят с жената, която заловихте вчера. Ще заменят Лорън за онези престъпници. Ще направим каквото искат, за да върнем обратно жената на Рот.
— Но…
— Ще го направим! — каза твърдо Брас и прекъсна възраженията на Тим. — Ще хванем тези чудовища отново. Сестрата на онази жена държи бъдещата половинка на Рот. Наш приоритет е да спасяваме Видове. Лорън е една от нас, защото принадлежи на Рот. Не знам дали твоя човек ни е чул, но тук е имало и мъж Нов вид, който е помогнал за отвличането ѝ.
Тим ахна.
— Защо, по дяволите, един от вашите би предал НСО?
— Той е все още в плен — въздъхна Шадоу. — Миризмата му го показва. Може би са намерили начин да го подчинят или пък не разбира, че Мерикъл са негов враг. Той е…
— Мъртъв! — изръмжа Рот.
— Объркан — поправи го намръщено Шадоу. — Не познава друг живот.
— Да, объркан — кимна Брас и изгледа Рот. — Ако нарочно ѝ е навредил, ще го признаят за негоден.
— Негоден? — попита Тим.
— Няма значение. Да кажем, че ако го признаят за такъв, повече няма да бъде заплаха за никого.
— Ние имаме същото за негодни хора — кимна Тим. — Наричат го „смъртна присъда“ и в някой случай съм напълно съгласен с нея.
— Трябва да се върнем в щаба и да проведем това обаждане. Колкото по-бързо направим размяната, толкова по-добре. — Брас се обърна към Рот. — Знам, че може би ти е трудно, но знай, че ще направим всичко възможно.
— Искам да съм там! — настоя Рот.
— Само ако се успокоиш.
— Ще направя всичко, което е необходимо! — закле се той и задържа погледа на Брас, за да му покаже, че е искрен.
— Проверете мъртвото копеле — нареди Тим на един от хората си. — Искам да знам всичко за него, включително от къде за последно си е купил презервативи и с кого ги е използвал. Обадете ми се веднага, щом имате някаква информация и повикайте някой да почисти тук. Не искаме този случай да се появи във вечерните новини.
— Да, сър! — козирува мъжът и ги заобиколи, за да отиде до тялото.
В джипа Шадоу седна до Рот и го потупа по рамото.
— Ще я намерим!
— Страх ме е!
— Знам.
— Може би страда или е ранена, или е мъртва. Онази жена може да лъже.
— Ние държим сестра ѝ. Хората се грижат за семействата си. Ако им е полезна, няма да рискуват и да я убият. Знаем как действа Мерикъл.
Вълни от гняв заляха Рот.
— Да. Те лъжат и не трябва да им се вярва.
— Ние имаме нещо, което искат. Лорън им е нужна.
Това трябваше да го успокои, защото нищо друго не можеше да се направи. Тогава друг страх обзе душата му.
— Ако оцелее след това, Лорън няма да иска да има нищо общо с мен. Познанството ѝ с мен я изложи на опасност.
— Ще се справим с това, когато му дойде времето. — Шадоу замълча. — Тя щеше да избяга, ако те нямаха един от нашите да им помага. Умна е и е убила човек, за да спаси живота си. Тя е силна, Рот. Има борбен дух. Трябва да се надяваме, че планът ни ще успее.
Лорън беше уплашена, изтощена и гладна. Някой бе изгасил лампите и в двата коридора, слънцето бе залязло и в залата беше тъмно като в рог. Странни шумове я стряскаха, както се беше свила на пода в центъра на клетката, твърде уплашена, че Марвин ще се опита да я докосне, ако се приближи към решетките. С всяка минута ставаше все по-студено.
В никакъв случай нямаше да вземе одеялото в ъгъла. То миришеше на прах, пот и мръсотия. Отчаяно се нуждаеше от тоалетна. Дочу се още един звук, но той не идваше от мъжете в клетките. Тя се сви още повече.
— От какво се страхуваш? — попита недружелюбният кучешки Вид.
— Не виждам нищо. Откъде идват тези звуци?
— Това са плъхове. Те са далеч от теб, а и обикновено не ни закачат.
По дяволите! Не искам да знам това.
— Страхотно! Бих искала аз да хапна нещо, а не да вляза в менюто на някакви гризачи. Моля те, кажи ми, че не са много големи!
Тя си ги представи с размерите на котка и потрепери.
— Момчета, как ходите до тоалетна?
Той не отговори веднага.